Да спасиш свидетел

— Споразумение ли? Ами ако викна на жена си да се обади в полицията? Харесва ли ви такова споразумение? — Торнхил се втренчи в Бюканън и се престори, че го е разпознал. — Май съм ви виждал някъде. Във вестниците ли?

Бюканън се усмихна.

— Спомняш ли си онзи запис, за който Константинопъл ти каза, че е унищожен? — Той бръкна в джоба си и извади касета. — Е, човекът малко се заблуждаваше.

Торнхил гледаше касетата, като че беше парче плутоний, което се канеха да натъпчат в гърлото му. Той също бръкна в джоба си.

Лий надигна пистолета.

Торнхил го изгледа с мълчалив упрек, после бавно извади лулата и я запали. След като пусна няколко облачета дим, се обърна към Бюканън.

— Тъй като изобщо не знам за какво говорите, защо не пуснете тази касета? Може би тя ще обясни какво търсят двама непознати в моя дом.

Ако на тази касета беше записано как разговарям за убийство на агент от ФБР, изобщо нямаше да сте тук, а аз вече щях да съм арестуван. Блъф, блъф, блъф, Дани.

Бюканън бавно потупа с касетата по дланта си. Лий изглеждаше нервен.

— Хайде, като сте ми разпалили любопитството, не се дърпайте в последния момент — каза Торнхил.

Бюканън пусна касетата на бюрото.

— Може би по-късно. В момента искам да знам какво ще направиш за нас. За да не отидем във ФБР и да разкажем всичко, което знаем.

— И какво толкова знаете? Преди малко споменахте за убити хора. Нима намеквате, че може да съм убил някого? Вероятно ви е известно, че работя за ЦРУ. Да не би да сте чуждестранни агенти, дошли с намерение да ме изнудват? Лошото е, че за да ме изнудвате, трябва да има с какво.

— Знаем достатъчно, за да те погребем — рече Лий.

— Ами тогава вземете лопатата и почвайте да копаете, мистър…

— Адамс — каза Лий със свирепа гримаса. — Лий Адамс.

— Знаеш, че Фейт е мъртва, Боб — обади се Бюканън. При тези думи Лий наведе очи. — Загина малко преди да се спаси. Константинопъл я уби. Уби и двама от твоите хора. Отмъщение за убийството на агента от ФБР.

Торнхил се престори на напълно объркан.

— Фейт? Константинопъл? Какво ми говорите, дявол да го вземе?

Лий пристъпи и застана пред Торнхил.

— Негодник! Ти убиваш хората, сякаш са мравки. Игра. Това е всичко за теб — само игра.

— Моля ви, махнете оръжието и напуснете дома ми. Веднага!

— Проклет да си!

Лий насочи дулото към главата на Торнхил. В следващия миг Бюканън се озова до него.

— Лий, моля те, недей. Това няма да ни помогне.

— На ваше място бих послушал приятеля си — каза Торнхил с цялото спокойствие, на което бе способен. Вече веднъж го бяха заплашвали с пистолет преди много години в Истанбул, когато прикритието му се провали. Тогава оцеля по чудо. Питаше се дали и тази вечер ще има същия късмет.

— Защо да слушам когото и да било? — изръмжа Лий.

— Лий, моля те — повтори Бюканън.

Лий гледаше Торнхил право в очите и пръстът му се колебаеше върху спусъка. Най-сетне той бавно отпусна пистолета.

— Е, май ще трябва да идем във ФБР и да разправим каквото знаем — каза Лий.

— Все ми е едно, стига да напуснете моя дом.

— Преди това — рече Бюканън — искам личната ти гаранция, че повече никой няма да бъде убит. Ти получи каквото искаше. Всякакво насилие е излишно.

— Добре, добре, както кажете. Вече никого няма да убивам — отвърна подигравателно Торнхил. — А сега си вървете, ако обичате. Не искам да тревожа жена си. Тя не знае, че се е омъжила за масов убиец.

— Това не е шега — гневно каза Бюканън.

— Да, наистина не е шега и се надявам да получите лекарска помощ, от каквато явно се нуждаете. И моля ви, много внимавайте този ваш приятел да не нарани някого с пистолета.

Това сигурно ще прозвучи чудесно на записа. Колко се тревожа за хората.

Бюканън взе касетата.

— Няма ли да оставите доказателството за моите престъпления?

Бюканън се завъртя и го изгледа свирепо.

— При сегашните обстоятелства смятам, че не е необходимо.

Изглежда готов да ме убие, помисли си Торнхил. Добре, много добре.