Да спасиш свидетел

— Не — твърдо отсече Бюканън.

— Как така не? Ние сме от ФБР, драги, с това си изкарваме хляба. Ако искате някаква сделка…

— Първо ще ме изслушате. — Бюканън почти не повиши глас, но се взря в очите на Маси тъй властно, че той изтърва мисълта си и млъкна. — Имаме един шанс да го повалим. Само един! Той вече е проникнал във ФБР. Константинопъл може да не е единственият доносник. Може да има и други.

— Дълбоко се съмнявам в това… — започна Маси.

Този път Бюканън повиши глас.

— Можете ли да ми гарантирате, че няма? Можете ли?

Маси смутено се облегна назад. Погледна към Рейнолдс, но тя само сви рамене.

— Щом са успели да завербуват Кони, значи никой не е застрахован.

Маси направи печална гримаса и бавно поклати глава.

— Кони… все още не мога да повярвам.

Бюканън почука по масата.

— А ако между вас има още един шпионин и се опитате сами да заловите онзи човек, предварително сте обречени на провал. И ще изпуснете шанса. Завинаги. Наистина ли искате да поемете този риск?

Маси се замисли, потривайки гладко избръснатата си брада. Когато отново погледна Бюканън, по лицето му бе изписан предпазлив интерес.

— Наистина ли смятате, че можете да го засечете?

— Готов съм да заложа живота си. Само че най-напред ще трябва да развъртя телефоните. Да си осигуря специализирана помощ.

Бюканън се усмихна. Политик беше, политик щеше да си умре. Той се обърна към Лий.

— Ще ми трябва и твоята помощ, Лий. Ако не възразяваш.

Детективът изненадано вдигна глава.

— Аз ли? С какво мога да ти помогна?

— Снощи с Фейт разговаряхме за теб. Тя ми разказа за някои твои способности. Каза още, че отлично се справяш в трудни положения.

— Излиза, че е сбъркала. Иначе нямаше да лежи с дупка в гърдите.

Бюканън докосна ръката на Лий.

— Едва намирам сили да живея с вината, че заради мен се е изправила пред куршума. Но вече нищо не мога да променя. Мога обаче да направя така, че нейната жертва да не отиде напразно. Рискът за теб ще е голям. Дори да се справим с онзи човек, зад гърба му стоят още мнозина. Все някой от тях ще остане.

Бюканън се облегна назад и погледна изпитателно Лий. Маси и Рейнолдс също гледаха частния детектив. Мощните ръце и плещи на Лий влизаха в поразителен контраст с крехката уязвимост дълбоко в очите му.

Лий Адамс въздъхна тежко. Най-много му се искаше да застане до леглото на Фейт и да не си тръгва оттам, преди тя да се събуди и да му каже с усмивка, че вече е добре. Тогава щеше да му олекне. Но знаеше, че в този живот човек рядко получава каквото иска. Той погледна Бюканън и каза:

— Мисля, че съм на твое разположение.

54.

Черната лимузина спря пред къщата. От предната врата излязоха Робърт Торнхил и неговата съпруга с официално вечерно облекло. Торнхил заключи, после двамата се качиха и колата потегли. Бяха поканени на официална вечеря в Белия дом.

Лимузината мина покрай кварталното телефонно табло. Металният шкаф беше голям, ъгловат и боядисан в светлозелено. Стоеше тук около две години, откакто компанията обнови свързочните линии в този стар квартал. Ръбестата кутия изведнъж се превърна в досадна гледка сред района с великолепни къщи и разкошни дворове. Затова местните жители платиха на общината да засади около таблото декоративни храсти. Сега те изцяло закриваха шкафа откъм пътя, принуждавайки техниците да идват от другата страна, обърната към гората. Храстите се оказваха не само красиви, но и твърде удобни за човека, който проследи с поглед минаващата кола, после отвори кутията и започна предпазливо да се ориентира из нейните електронни вътрешности.

С помощта на един от специализираните си прибори Лий Адамс определи коя линия води към резиденцията на семейство Торнхил. Помагаше му и опитът в работата със свързочна апаратура. Къщата на Торнхил имаше добра охранителна система. Но всяка охранителна система си има ахилесова пета — телефонната линия. Винаги телефонната линия. Благодарение на мистър Бел.

Лий мислено преповтори ходовете стъпка по стъпка. Когато неканен гост нахлуе в нечия къща, алармата се задейства и компютърът набира номера на охранителите, за да им съобщи за нашествието. Тогава наблюдаващият служител се обажда в дома да провери дали всичко е наред. Ако собственикът отговори, трябва да съобщи личния си код, в противен случай пристига полицията. А ако никой не се обади, полицията тръгва веднага.

Най-просто казано, Лий лишаваше системата от възможност да се свърже с централата, но така, че компютърът да не усети. Постигна това, като вгради тъй наречения телефонен симулатор. Най-напред откъсна къщата от телефонната мрежа, като преряза проводниците. Сега трябваше да излъже компютъра, че все още разполага с връзка. За целта той свърза симулатора, натисна ключа и домът на Торнхил започна да получава сигнал от телефонна линия, която не водеше абсолютно никъде.