Да спасиш свидетел

— Няма страшно, това е местната авиолиния — обясни Фейт. — Вече се разсъмва. Пристига първият полет. Пистата е оттатък улицата.

— Това го знам — каза Рейнолдс.

— Предлагам да използваме вашия приятел — продължи Бюканън, като кимна към Кони, — за да се свържем с онзи човек.

— И какво ще му кажем?

— Че операцията е минала с пълен успех, но след това неговите хора са били убити в престрелка. Той ще разбере. Загубите са нещо нормално. Важното е да чуе, че аз и Фейт сме убити, а лентата унищожена. Така ще се чувства в безопасност.

— А аз? — обади се Лий.

Бюканън се озърна към него.

— Ти ще бъдеш нашето тайно оръжие.

— И защо да го правя? — попита Рейнолдс. — Защо, когато мога да отведа вас и Фейт, и него — тя посочи с пистолета към Кони — във Вашингтонското оперативно бюро и да стана герой?

— Защото, ако постъпите така, човекът, който стои зад всичко това, ще остане на свобода. И някой ден пак ще извърши нещо подобно.

Рейнолдс се поколеба. Бюканън я наблюдаваше.

— От вас зависи.

Рейнолдс огледа другите един по един и накрая очите й се спряха на Лий. Тя забеляза окървавения ръкав, драскотините и синините по лицето му.

— Вий спасихте всички ни. Вероятно сте най-невинният човек в тази къща. Какво мислите?

Лий погледна Фейт, след това Бюканън и пак се обърна към Рейнолдс.

— Не мога да дам някакви сериозни причини, но ако питате какво ми подсказва инстинктът, съм на мнение да се съгласите.

Рейнолдс въздъхна и се обърна към Кони.

— Имаш ли начин да се свържеш с това чудовище?

Кони мълчеше.

— Кони, ако сега ни помогнеш, и аз ще ти помогна. Знам, че беше готов да убиеш всички ни, и би трябвало да те оставя на произвола на съдбата. — Тя помълча и за миг наведе глава. — Но не мога. Последен шанс, Кони. Какво ще отговориш?

Кони нервно свиваше и разпускаше едрите си юмруци. Той погледна Бюканън.

— Какво точно искате да му кажа?

Бюканън обясни. Кони седна на дивана, взе телефона и набра номер. Когато отсреща отговориха, той каза:

— Обажда се… — Кони помълча смутено за миг. — Обажда се агент „Скрит коз“.

Няколко минути по-късно Кони изключи телефона и огледа останалите един по един.

— Добре, свърши се.

— Той повярва ли? — попита Лий.

— Да, но с хора като него никога не се знае.

— И това стига — рече Бюканън. — Поне спечелихме малко време.

— Е, в момента имаме да се погрижим за доста неща — каза Рейнолдс. — Например за няколко трупа. Освен това трябва да докладвам. — Тя се обърна към Кони. — И да те отведа зад решетките.

Кони я изгледа свирепо.

— Значи дотук беше дружбата.

Нейният поглед бе също тъй яростен.

— Ти сам направи своя избор. Онова, което стори за нас, наистина ще ти помогне. Ще останеш за дълго в затвора, Кони. Но поне ще си жив. Кен нямаше дори и тази възможност. — Тя се обърна към Бюканън. — А сега какво?

— Предлагам да тръгваме незабавно. Щом напуснем района, можете да уведомите полицията. Когато се върнем във Вашингтон, аз и Фейт ще се явим пред ФБР, за да разкажем каквото знаем. Трябва да пазим пълна тайна. Ако той разбере, че работим с ФБР, никога няма да получим необходимите доказателства.

— Той ли поръча убийството на Кен?

— Да.

— Свързан ли е с чужда държава?

— Не, всъщност и двамата имате един и същ работодател.

Рейнолдс го изгледа смаяно.

— Чичо Сам? — бавно изрече тя.

Бюканън кимна.

— Ако ми се доверите, ще направя всичко възможно, за да ви го доведа. Имам лични сметки за уреждане с него.

— И какво очаквате в замяна?

— За себе си ли? Нищо. Ако ме чака затвор, тъй да бъде. Но Фейт остава на свобода. Ако не ми гарантирате това, можете да викнете полицията още сега.

Фейт стисна ръката му.

— Дани, не бива да поемаш цялата вина.

— Защо не? Всичко е мое дело.

— Но твоята цел…

— Целта не е оправдание. Знаех какъв риск поемам, когато наруших закона.

— И аз го знаех, по дяволите!

Бюканън се обърна към Рейнолдс.

— Споразумяхме ли се? Фейт няма да иде в затвора.

— Не съм в състояние да ви предложа каквото и да било. — Рейнолдс се замисли за миг. — Но обещавам едно: ако сте искрен, ще направя всичко възможно, за да помогна на Фейт.

Изведнъж Кони се изправи, пребледнял като платно.

— Брук, трябва веднага да ида до тоалетната.

Олюляваше се; едната му ръка плъзна към гърдите.

Рейнолдс го изгледа подозрително.

— Какво ти става? — Тя се взря в пребледнялото му лице. — Добре ли си?

— Право да си кажа, бил съм и по-добре — измънка той и килна глава настрани; лявото му рамо провисна.

— Аз ще го придружа — предложи Лий.

Докато двамата се отправяха към стъпалата, Кони сякаш загуби равновесие. Лицето му се изкриви от болка и той притисна ръка към гърдите си.

— Мамка му! О, господи!

Той изстена и падна на коляно; започна да хърка, от устата му се стичаше слюнка.

— Кони! — възкликна Рейнолдс и пристъпи към него.

— Това е сърдечен удар — извика Фейт.

— Кони! — повтори Рейнолдс, гледайки как нейният партньор се свлича на пода, разтърсван от неудържими спазми.

Движението бе бързо. Изглеждаше дори прекалено бързо за човек над петдесетте, но понякога адреналинът и отчаянието се сливат в експлозивна смес.