Да спасиш свидетел

Ръката на Кони се стрелна към глезена. Под панталона бе скрит кобур с малък пистолет. Преди някой да реагира, оръжието изхвръкна навън. Кони имаше няколко цели, но избра Бюканън и стреля.

Фейт Локхарт единствена реагира със същата бързина.

От мястото си до Бюканън тя видя пистолета преди всички други. Видя как дулото се насочва към нейния приятел. Мислено чу експлозията, която щеше да тласне куршума, за да убие Бюканън. Никой никога не разбра как Фейт успя да се хвърли напред толкова бързо.

Куршумът я улучи в гърдите; тя ахна тихо и се свлече в краката на Бюканън.

— Фейт! — изкрещя Лий.

Вместо да нападне Кони, той се хвърли към нея.

Рейнолдс бе насочила пистолета към Кони. Докато той завърташе своя насреща й, тя отново зърна за миг ясновидката. Спомни си късата линия на живота. Федерална служителка, майка на две деца, загива в престрелка. Видя заглавието съвсем отчетливо. И това почти я парализира. Почти.

Двамата с Кони се гледаха очи в очи. Той вдигаше пистолета, за да се прицели в нея. Рейнолдс не се съмняваше, че ще натисне спусъка. Той имаше хладнокръвието, куража да убие човек. А тя? Пръстът й се стегна върху спусъка и времето наоколо сякаш спря като в безтегловен подводен свят. Нейният партньор. Агент от ФБР. Предател. Децата. Собственият й живот. Сега или никога.

Рейнолдс натисна спусъка веднъж, после още веднъж. Откатът бе слаб, прицелът безпогрешен. Когато куршумите го улучиха, едрото тяло на Кони се разтърси в конвулсии: може би мозъкът продължаваше да изпраща импулси, без да осъзнава, че вече е мъртъв.

Рейнолдс имаше чувството, че Кони я погледна изпитателно, преди да изпусне оръжието и да падне. Тази картина щеше да я преследва завинаги. Едва когато агент Хауард Константинопъл рухна на пода и повече не помръдна, Брук Рейнолдс успя отново да си поеме дъх.

— Фейт, Фейт! — Лий разкъса ризата и разкри страшната кървава рана. — Боже мой, Фейт!

Тя беше загубила съзнание и дишането й едва се долавяше.

Бюканън гледаше надолу, вцепенен от ужас.

Рейнолдс коленичи до Лий.

— Зле ли е?

Лий само я изгледа с отчаяние. Не можеше да говори.

Рейнолдс се наведе над раната.

— Лошо — въздъхна тя. — Куршумът е вътре. Точно до сърцето.

Лий отново погледна Фейт. Кожата й вече започваше да пребледнява. Усети как жизнената топлина я напуска с всеки немощен дъх.

— О, господи! — извика той. — Моля те, не!

— Трябва да я откараме в болница — каза Рейнолдс. — Незабавно.

Нямаше представа къде се намира най-близката болница и дали в нея има спешно отделение, от каквото се нуждаеше Фейт. А да кръстосват напосоки с кола из района бе равносилно на смъртна присъда. Можеше да повика „Бърза помощ“, но кой знае след колко време щеше да пристигне. Ревът на самолета отвън я накара да се озърне към прозореца. Планът узря в главата й за секунда. Рейнолдс изтича обратно към Кони и грабна от тялото му служебната значка. За миг се вгледа в бившия си колега. Не би трябвало да изпитва вина за онова, което извърши. Той беше готов да я убие. Тогава защо се чувстваше смазана от угризения? Но Кони бе мъртъв. Фейт Локхарт — не. Поне засега. Рейнолдс се върна до нея.

— Лий, ще хванем самолета. Бързо!

Тя изтича навън, следвана от останалите. Чуха как самолетът набира обороти, готов за излитане. Рейнолдс се втурна право към живия плет, но Лий й извика и посочи пътя през отвора. Тя се отправи натам и след минута изскочи на пистата. Погледна към отсрещния край. Самолетът вече завиваше, преди да полети с рев по асфалта и да се издигне във въздуха; след секунди единствената им надежда щеше да изчезне. Тя размаха значката и пистолета и хукна право към машината, като крещеше с всичка сила: „ФБР!“ Самолетът се понесе насреща. Отзад тичаха Бюканън и Лий, който носеше Фейт. Те също изскочиха на пистата.

Най-сетне пилотът забеляза жената, която тичаше срещу него с размахан пистолет. Той дръпна лоста назад, самолетът спря и двигателите бавно заглъхнаха.

Рейнолдс спря до кабината, вдигна значката и пилотът отвори прозорчето.

— ФБР — изрече дрезгаво тя. — Тук има тежко ранен човек. Нуждая се от самолета ви. Ще ни откарате до най-близката болница. Веднага.

Пилотът погледна значката, след това пистолета и замаяно кимна.

— Добре.

Притиснал Фейт към гърдите си, Лий се качи в самолета. След него и другите. Пилотът зави, върна се към началото на пистата и отново потегли. След минута самолетът се носеше все по-високо във въздуха към просветляващото небе.

53.

Пилотът се свърза по радиото и от болницата изпратиха линейка с лекарски екип да ги чака на пистата в Мантио, до която за щастие имаше само няколко минути полет. Рейнолдс и Лий използваха бинтове от аптечката в самолета, за да спрат кръвоизлива; Лий подаваше на Фейт кислород от малка бутилка. Но не личеше това да е помогнало. Тя оставаше в безсъзнание, пулсът едва се долавяше. Крайниците й започваха да изстиват, макар че Лий се притискаше към нея, опитваше се да й прелее част от своята топлина, сякаш това можеше да помогне.