— Нищо не можех да направя. Както казах, имах намерението да те измъкна и да възстановя репутацията ти. Да те направя герой. Щях да прехвърля цялата вина върху Кен. Той е мъртъв, тъй че какво значение има?
— Щеше да има значение за неговото семейство, Кони.
Лицето на Кони се изкриви от гняв.
— Слушай, не съм длъжен да обяснявам нито на теб, нито на когото и да било. Не се гордея с онова, което извърших, но си имах причини. Ти не си длъжна да ги приемаш, не те и моля, но недей да ми четеш лекции за нещо, което не разбираш, млада госпожо. Искаш да приказваш за болка и огорчение? Та аз имам петнайсет години опит в повече от теб.
Рейнолдс примига и се отдръпна, гледайки втренчено пистолета.
— Добре, Кони, ти току-що ни спаси. Това ще има голямо значение.
— Така си мислиш, нали?
Тя извади клетъчния си телефон.
— Ще се обадя на Маси да изпрати екип.
— Остави телефона, Брук.
— Кони…
— Остави проклетия телефон! Веднага!
Рейнолдс пусна телефона на пода.
— Кони, всичко свърши.
— Нищо не свършва, Брук, сама знаеш. Случките отпреди години непременно се връщат да те захапят за задника. Хората откриват разни неща, поглеждат те и изведнъж всичко свършва.
— Затова ли се замеси? Някой те е изнудвал?
Той бавно се огледа наоколо.
— Какво значение има, по дяволите?
— За мен има! — настоя Рейнолдс.
Кони въздъхна тежко.
— Когато жена ми се разболя от рак, застраховката не можа да покрие специализираното лечение. Лекарите смятаха, че процедурите могат да й дадат шанс или поне още няколко месеца. Ипотекирах къщата. Изпразних банковите сметки. Парите не стигаха. Какво можех да направя? Просто да я оставя да умре? — Кони гневно тръсна глава. — Тогава от склада за веществени доказателства изчезна малко кокаин… и други неща. По-късно някои хора узнаха за това. И изведнъж се оказа, че имам нов работодател. — Той помълча и наведе глава. — А най-глупавото е, че Джун все пак умря.
— Аз мога да ти помогна, Кони. Можеш да приключиш веднъж завинаги.
Кони се усмихна мрачно.
— Никой не може да ми помогне, Брук. Аз подписах договор с дявола.
— Откажи се, Кони. Всичко свърши.
Той поклати глава.
— Дойдох да свърша нещо. А ти ме познаваш добре. Знаеш, че винаги стигам до края.
— А после? Как ще обясниш тези тук? — Рейнолдс погледна двамата убити. — И сега се каниш да убиеш още трима души? Това е лудост. Моля те.
— Не чак такава лудост, колкото да се предам и да отида в затвора до края на дните си. Или да попадна на електрическия стол. — Той леко помръдна грамадните си рамене. — Все ще измисля нещо.
— Моля те, Кони. Не го прави. Не можеш да го направиш. Познавам те. Не можеш.
Кони погледна оръжието си, после коленичи до единия от убитите и взе пистолета със заглушител.
— Налага се. Много съжалявам, Брук.
В този момент всички чуха изщракване. Кони и Рейнолдс веднага разпознаха шума от предпазител на полуавтоматичен пистолет.
— Хвърли оръжието — изрева Лий. — Веднага! Иначе ще ти пръсна черепа.
Кони застина и пусна пистолета. Лий се изкачи по стъпалата и притисна дулото на пистолета си в тила на агента.
— Много се изкушавам все пак да те застрелям, но ти ми спести труда да очистя още две горили. — Той погледна Рейнолдс. — Агент Рейнолдс, ще ви бъда благодарен, ако вдигнете онзи пистолет и го насочите към своя човек.
Рейнолдс взе оръжието и отправи към своя партньор изпепеляващ поглед.
— Сядай долу, Кони! — нареди тя. — Веднага!
Лий пристъпи към Фейт и я прегърна. Тя се притисна до него и едва намери сили да изрече:
— Лий…
— Слава богу, че реших да се върна.
— Може ли някой да ми обясни каква е тази проклета история? — попита Рейнолдс.
Бюканън излезе напред.
— Аз мога, но няма смисъл. Доказателството ми беше записано на онази касета. Канех се да направя копия, но не ми остана време, преди да напусна Вашингтон.
Рейнолдс наведе очи към Кони.
— Ти очевидно знаеш какво става. Ако сътрудничиш, това ще облекчи присъдата ти.
— По-добре сам да се вържа на електрическия стол — каза Кони.
— Кой? Дявол да го вземе, кой стои зад цялата работа, та всички умират от страх?
— Агент Рейнолдс — обади се Бюканън, — сигурен съм, че въпросният джентълмен очаква да чуе как е приключило всичко. Не получи ли новини в най-скоро време, ще прати още хора. Предлагам да не допускаме това.
Рейнолдс го изгледа.
— Защо да ви вярвам? Сега би трябвало да извикам полицията.
Фейт се намеси.
— Онази вечер, преди да убият агент Нюман, аз му казах, че искам Дани да свидетелства заедно с мен. Нюман отговори, че това няма да стане.
— Да, бил е напълно прав.
— Струва ми се обаче, че ако знаехте всички факти, нямаше да мислите така. Не постъпихме правилно, но нямаше друг начин…
— Е, сега вече всичко е ясно — отвърна Рейнолдс.
— Това може да изчака — прекъсна я настоятелно Бюканън. Той наведе очи към убитите. — В момента трябва да се заемем с човека, който изпрати тези хора.
Рейнолдс въздъхна отчаяно.
— Май тук всички освен мен са наясно. — Тя свъси вежди и се обърна към Бюканън. — Добре, какво предлагате?
Бюканън тъкмо отваряше уста да отговори, когато всички чуха шума на приближаващ самолет. Извърнаха очи към прозореца, зад който изгряваше утрото.