Да спасиш свидетел

Лий се качи в линейката, която откара Фейт до Крайбрежния медицински център, където имаше спешно отделение и реанимация. Рейнолдс и Бюканън стигнаха дотам с кола. По пътя към болницата Рейнолдс се обади на Фред Маси във Вашингтон. Разказа му само толкова, колкото да го накара незабавно да хукне към служебния самолет. Настоя да дойде единствено той, без придружители. Маси прие това условие без възражения. Може би заради нейния тон или заради поразителните разкрития, сбити в няколко кратки думи.

Незабавно отнесоха Фейт в спешното отделение, където лекарите почти два часа се бориха да възстановят жизнените й функции, да нормализират сърдечната дейност и да спрат вътрешния кръвоизлив. Изгледите не бяха добри. Дори се наложи да прибягнат до електрошок.

Занемял от ужас, Лий гледаше през вратата как тялото на Фейт подскача от електрическите удари. Успя да помръдне едва когато забеляза, че правата черта върху монитора отново се превръща в назъбена линия.

Само два часа по-късно трябваше да разрежат гръдния кош и да разтворят ребрата, за да раздвижат сърцето с пряк масаж. Сякаш всеки час носеше нова криза, а животът едва се крепеше в неподвижното тяло.

Навел глава, Лий непрестанно крачеше напред-назад с ръце в джобовете, без да разговаря с когото и да било. Вече бе изрекъл наум всички молитви, които можеше да си спомни. Бе измислил и нови. Нищо не можеше да стори за тази жена, което го измъчваше най-жестоко. Как бе допуснал това да се случи? Как бе успял онзи дърт, тромав негодник Кони да стреля толкова бързо? Та той стоеше точно до него. А Фейт? Защо бе поела куршума? Защо? Бюканън трябваше да лежи на тази носилка, около която се суетяха лекари, полагащи отчаяни усилия да върнат живота в разкъсаното тяло.

Лий залитна към стената, после безпомощно се свлече на пода, закри лицето си с длани и едрото му тяло се разтресе.

В една свободна стая Рейнолдс чакаше заедно с Бюканън, който почти не бе проговорил, откакто се случи нещастието. Само седеше и се взираше в стената. Отстрани никой не би предположил какъв гняв приижда в гърдите му, каква безгранична ненавист изпитва към Робърт Торнхил — човека, който бе унищожил всичко хубаво в неговия живот.

Когато Фред Маси пристигна, Фейт вече бе откарана в интензивното отделение. Лекарят обясни, че засега състоянието й било стабилизирано. Куршумът се оказал от убийствената система „дум-дум“. Той прелетял през тялото като побесняла топка за боулинг, причинявайки тежки увреждания на органите и жесток вътрешен кръвоизлив. За щастие организмът на Фейт намерил сили да оцелее. Имало шанс, нищо повече, предупреди лекарят. За останалото трябвало да изчакат.

Когато лекарят си тръгна, Рейнолдс сложи ръка върху рамото на Лий и му подаде чаша горещо кафе.

— Лий, щом все още е жива, иска ми се да вярвам, че ще оцелее.

— Няма гаранции — глухо промърмори той, без да я поглежда.

Отидоха в свободната стая, където Рейнолдс представи Бюканън и Лий на Фред Маси.

— Мисля, че е време Бюканън да ти разкаже историята си — каза тя.

— Доброволно ли ще го направи? — попита Маси.

Бюканън гневно вирна глава.

— Повече от доброволно. Но преди това имам един въпрос. Кое е по-важно за вас? Онова, което извърших, или да арестувате човека, който уби вашия агент?

Маси се приведе напред.

— Мисля, че не съм готов да обсъждам с вас каквото и да било споразумение.

Бюканън подпря лакти на масата.

— Ще бъдете готов, след като ме изслушате. Но ще ви помогна само при едно условие. Оставете ме аз да се разправям с него. Както си знам.

— Агент Рейнолдс ми съобщи, че този човек работи за федералното правителство.

— Съвършено вярно.

— Е, това е просто невероятно. Разполагате ли с доказателства?

— Не, но ако ме оставите да действам, ще ги имате.

Маси се озърна към Рейнолдс.

— Знаем ли кои са убитите в къщата?

Тя поклати глава.

— Преди малко проверих. Сега там действат местни полицаи и агенти от Вашингтон, Роли и Норфолк. За подобни сведения все още е рано. Но разследването върви по бързата процедура. Местната полиция не знае нищо. Напълно контролираме информационния поток. В новините няма да споменат нито за убитите, нито че Фейт все още е жива и лежи в тази болница.

Маси кимна.

— Добра работа.

Изведнъж той сякаш си спомни нещо. Отвори куфарчето си, извади два предмета и ги протегна към Рейнолдс. Значката и пистолетът.

— Съжалявам, че стана така, Брук — каза Маси. — Трябваше да ти повярвам. Може би прекалено отдавна съм напуснал оперативната дейност. От ровене из купищата хартии съм престанал да се вслушвам в инстинкта си.

Рейнолдс прибра пистолета в кобура и пъхна значката в чантата си.

— На твое място може би и аз нямаше да повярвам. Но миналото си е минало, Фред. Да продължим напред. Нямаме много време.

— Бъдете уверен, че никога няма да откриете самоличността на тези хора, мистър Маси — отбеляза Бюканън. — А дори и да успеете, те няма да имат никаква връзка с човека, за когото говоря.

— Откъде сте толкова сигурен? — попита Маси.

— Повярвайте, знам как работи.

— Слушайте, защо просто не ми разкажете кой е той, а след това да оставите всичко на мен?