Да спасиш свидетел

Едва ли някога през живота си щеше да разследва по-важен случай. Доскоро тя работеше в групата за борба с обществената корупция, част от прочутия отдел „Криминални разследвания“. След като една нощ чу за пръв път по телефона гласа на Фейт Локхарт и няколко пъти тайно се среща с нея, Рейнолдс получи задачата да оглави самостоятелна група със специална задача. А ако Локхарт говореше истината, тази „специална задача“ можеше да повали някои от най-видните фигури в американското правителство. Мнозина агенти биха си дали живота за подобна възможност. И точно това се бе случило тази вечер.

Рейнолдс повдигна касетата.

— Надявам се записът да ни изясни какво е станало тук. И какво е станало с Фейт Локхарт.

— Смяташ ли, че може да е застреляла Кен? — попита Маси. — Ако е така, за секунди ще обявим общонационално издирване.

Рейнолдс поклати глава.

— Интуицията ми подсказва, че тя няма нищо общо. Но засега не знаем достатъчно. Ще проверим кръвната група и остатъците от тъкани. Ако са само от Кен, значи тя не е била улучена. Знаем, че Кен не е стрелял. Беше по сако. Нещо обаче е отчупило парченце от пистолета му.

Кони кимна.

— Куршумът, който го е убил. Влязъл е през врата и е излязъл отпред. Той вече е държал оръжието си, вероятно на нивото на очите. Куршумът се е ударил и е отлетял настрани.

Рейнолдс погледна печално мъртвеца и продължи анализа:

— Значи Кен вероятно е стоял между Локхарт и стрелеца.

Кони бавно поклати глава.

— Жив щит. Мислех, че само момчетата от Тайните служби вършат подобни глупости.

— Разговарях със съдебния лекар — продължи Рейнолдс. — Преди аутопсията няма как да узнаем пълните поражения от куршума, но според мен е стреляно с карабина. Такова нещо не се носи в дамска чанта.

— Значи някой ги е причакал? — подхвърли Маси.

— Защо му е трябвало да убива, а после да влиза в къщата? — попита Кони.

— Може да са влизали Нюман и Локхарт — предположи Маси.

Рейнолдс знаеше, че Маси не е водил разследване от години, но все пак той бе неин началник и не можеше да го скастри. Но и не бе длъжна да се съгласява с всяка негова дума. Тя решително тръсна глава.

— Ако бяха влезли в къщата, Кен нямаше да загине тук. Още щяха да са вътре. Всеки път разпитвахме Локхарт поне по два часа. Пристигнали сме най-много половин час след тях. И онези ботуши не са на Кен. Мъжки ботуши са, вероятно четирийсет и четвърти номер. Значи имаме работа с едър мъж.

— Щом Нюман и Локхарт не са влизали в къщата и няма признаци за взлом, значи третият човек е знаел кода за охранителната система — заяви обвинително Маси.

Рейнолдс се почувства ужасно, но трябваше да продължи.

— Изглежда, че Кен току-що е бил излязъл от колата. После нещо трябва да го е стреснало. Той вади пистолета и в този момент го прострелват. — Рейнолдс поведе другите към алеята. — Погледнете следите от гуми тук. Почвата е сравнително суха, но колелата са се завъртели с всичка сила. Според мен някой е бързал да избяга. Толкова е бързал, по дяволите, че си е забравил ботушите.

— А Локхарт?

— Може стрелецът да я е взел със себе си — каза Кони.

Рейнолдс се позамисли.

— Възможно е, но не виждам защо. Би трябвало да убият и нея.

— Преди всичко как е разбрал стрелецът, че трябва да дойде тук? — попита Маси и сам си отговори. — Изтичане на информация?

Рейнолдс размишляваше над тази възможност още откакто видя трупа на Нюман.

— При цялото ми уважение, сър, не си представям как би могло да стане.

Маси спокойно започна да изброява на пръсти.

— Имаме един убит агент, една изчезнала жена и чифт ботуши. Съберем ли всичко това, излиза, че е замесен трети човек. Кажи ми, как е пристигнал тук този трети човек без вътрешни сведения от Бюрото?

Рейнолдс отговори съвсем тихо:

— Може да е случайност. Самотно място, опит за въоръжен грабеж. Случва се. — Тя бързо въздъхна. — Но ако сте прав и има изтичане на информация, то е само частично. — Всички я изгледаха с любопитство. — Стрелецът очевидно не е знаел за промяната на плановете ни в последния момент. Не е знаел, че тази вечер ще дойдем и ние с Кони. — Рейнолдс помълча за момент и поясни: — Обикновено аз придружавам Фейт, но сега работех по друг случай. Освободих се по-рано и реших да дойда насам с Кони.

Кони се озърна към колата.

— Права си, никой не е могъл да знае. Дори Кен.

— Аз опитах да се обадя на Кен около двайсет минути преди да пристигнем. Не исках да се появим изневиделица. Ако бе чул край къщата да спира кола без предупреждение, можеше да се стресне и първо да стреля, а после да пита. Но когато позвъних, сигурно вече е бил мъртъв.

Маси пристъпи към нея.

— Агент Рейнолдс, знам, че водите това разследване от самото начало. Знам, че използването на тази къща и телевизионното наблюдение на мис Локхарт са били одобрени от съответните инстанции. Разбирам колко ви е било трудно да работите по случая и да спечелите свидетелското доверие.

Маси помълча, сякаш грижливо подбираше думите си. Смъртта на Нюман бе зашеметила всички, макар че агентите често попадаха под удар. Така или иначе, в случая някой трябваше да поеме вината й всички го знаеха.