Да спасиш свидетел

— Подходът ви обаче е излязъл доста извън правилата — продължи Маси. — В резултат на което загина един агент.

Рейнолдс веднага премина в атака.

— Трябваше да работим съвсем незабелязано. Не можехме да обкръжим Локхарт с агенти. Бюканън щеше да се изпари още преди да съберем достатъчно доказателства за пред прокуратурата. — Тя си пое дълбоко дъх. — Сър, питахте за наблюденията ми. Ето ги. Не вярвам Локхарт да е убила Кен. Смятам, че зад нападението стои Бюканън. Трябва да я открием. Но тихомълком. Обявим ли издирване, ще излезе, че Кен Нюман е загинал напразно. А ако Локхарт е жива, това няма да е задълго, щом се разчуе.

Рейнолдс погледна към камионетката, където внасяха трупа на Нюман. Ако тя бе придружила Фейт Локхарт, вероятно сега щеше да бъде на неговото място. Макар и далечна, смъртта винаги присъстваше като възможност за всеки федерален агент. Запита се дали, ако беше загинала, Бруклин Доджърс Рейнолдс щеше да избледнее в паметта на децата си. Сигурна бе, че шестгодишната й дъщеря винаги ще си спомня за мама. За тригодишния Дейвид обаче се съмняваше. Ако беше загинала сега, дали след години Дейвид нямаше да я нарича само своя „рождена“ майка? Сама по себе си тази мисъл почти я парализира.

Един ден бе стигнала дотам, че отиде да й гледат на ръка. Гледачката сърдечно посрещна Рейнолдс, предложи й чаша билков чай и побъбри с нея, като се мъчеше въпросите да минат незабелязано. Рейнолдс знаеше, че разпитът всъщност цели да събере основни сведения, към които жената да добави подходящите общи приказки и да се престори, че вижда нейното минало и бъдеще.

След като огледа дланта на Рейнолдс, врачката каза, че имала къса линия на живота. Дори много къса. По-лоша не била виждала. Докато говореше, жената гледаше белега върху дланта й. Не знаеше, че Рейнолдс го е получила още на осем години, когато падна в задния двор върху счупена бутилка от кока-кола.

После гледачката пак надигна чашата с чая, очаквайки Рейнолдс да моли за още сведения срещу допълнително възнаграждение. Рейнолдс й каза, че има желязно здраве и от години не е хващала дори обикновен грип.

Смъртта невинаги е естествена, отвърна многозначително гледачката и повдигна изрисуваните си вежди.

Рейнолдс й плати пет долара и си излезе.

Сега обаче не бе толкова самоуверена.

Кони шареше из пръстта с връхчето на обувката си.

— Ако Бюканън стои зад всичко това, сигурно отдавна си е плюл на петите.

— Не смятам — отвърна Рейнолдс. — Ако избяга веднага, все едно сам си признава вината. Не, той ще запази самообладание.

— Тая работа не ми харесва — каза Маси. — Предлагам да обявим издирване на Локхарт и да я приберем, ако още е жива.

— Сър — възрази Рейнолдс с тревожно напрегнат глас, — не можем да я издирваме за убийство, след като имаме основания да предполагаме, че не е замесена в престъплението и може би самата е станала жертва. Ако го направим и тя се появи, подлагаме Бюрото под удар по цял куп граждански закони.

— Тогава ще я търсим като свидетелка — продължи Маси. — По тая линия няма какво да възрази, по дяволите!

Рейнолдс го погледна право в очите.

— Издирването не е решение. То само ще обърка още повече работите. За всички замесени.

— Бюканън няма причини да я остави жива.

— Локхарт е умна жена — каза Рейнолдс. — Била съм няколко пъти с нея и я познавам. Тя умее да оцелява. Ако се скрие за няколко дни, имаме надежда. Бюканън не може да знае какво ни е казала. Но обявим ли, че я издирваме като свидетелка, подписваме смъртната й присъда.

Всички мълчаха.

— Добре, разбирам ви — рече най-сетне Маси. — Наистина ли вярвате, че можете да я намерите?

— Да — отговори Рейнолдс. Какво друго можеше да каже?

— С ума си ли го усещате или с интуицията?

— И с двете.

Маси я огледа изпитателно.

— Засега, агент Рейнолдс, направете всички възможно, за да намерите Локхарт. Отдел „Тежки престъпления“ ще се заеме с убийството на Нюман.

— На ваше място бих им наредила да огледат из двора за куршума, с който е убит Кен — предложи Рейнолдс. — След това бих претърсила гората.

— Защо гората? Ботушите бяха на площадката.

Рейнолдс се озърна към дърветата.

— Ако аз готвех засада на някого, онова там — тя посочи гората — би било първият ми тактически избор. Добро прикритие, превъзходна огнева линия и удобен път за отстъпление. Колата чака, пушката се изхвърля някъде, после право към летище Дълес. След един час стрелецът е някъде далеч. Куршумът е улучил Кен отзад. Той е стоял с гръб към гората. Вероятно не е видял нападателя, иначе не би се обърнал. — Тя се загледа към гъсталака. — Всичко сочи натам.

Наблизо спря нова кола и отвътре излезе самият директор на ФБР. Маси и неговите помощници се втурнаха натам, оставяйки Кони и Рейнолдс сами.

— Е, какъв е планът за действие? — попита Кони.

— Например да проверим дали онези ботуши ще станат на Пепеляшка — каза Рейнолдс, докато гледаше Маси да разговаря с директора. Директорът някога бе работил като редови агент и Рейнолдс знаеше, че тази катастрофа го е засегнала дълбоко. Всички, свързани с нея, щяха да бъдат подложени на най-строга проверка.