Да спасиш свидетел

Жената стоеше до него. Беше висока метър и осемдесет и три — почти колкото Кони. Късо подстриганата й черна коса се подвиваше над ушите. Имаше дълго, тясно, интелигентно лице и бе облечена с изискан жакет и панталон. Годините и напрегнатата професия бяха издълбали тънки бръчици около устата и тъмните, печални очи. Тя плъзна поглед наоколо с лекотата на човек, свикнал не само да наблюдава, но и да прави точни догадки въз основа на видяното. Изопнатото лице издаваше кипналия в душата й гняв.

Въпреки своите трийсет и девет години Брук Рейнолдс все още имаше висока, стройна фигура и красиви черти, които я правеха привлекателна за мъжете, стига да пожелаеше. Ала точно сега бе затънала в жестоко бракоразводно дело, съсипващо нервите на двете й малки деца, тъй че се питаше дали изобщо пак ще поиска да се сближи с мъж.

Баща й, върл поклонник на бейзбола, я бе кръстил Бруклин Доджърс Рейнолдс, без да слуша протестите на жена си. Горкият старец така и не можа да се примири, че любимият му отбор отиде да играе в Калифорния. Колкото до майката, тя едва ли не още от първия ден настоя да наричат детето Брук.

— Боже мой — промълви най-сетне Рейнолдс, гледайки мъртвия си колега.

Кони се извърна към нея.

— И какво ще правим сега?

Тя тръсна глава, за да пропъди отчаянието, което започваше да я наляга. Сега трябваше да действат — бързо, но методично.

— Намираме се на местопрестъплението, Кони. Нямаме кой знае какъв избор.

— Значи местните?

— Става дума за нападение на федерален служител, значи Бюрото ще е начело — каза тя и откри, че няма сили да откъсне очи от трупа. — Но все пак ще трябва да работим с областната и щатската полиция. Имам познати там и се надявам, че ще успеем да предотвратим изтичането на информация.

— С нападенията на федерални служители се занимава отдел „Тежки престъпления“. Това слага край на прикритието ни.

Рейнолдс въздъхна дълбоко, за да удържи напиращите сълзи.

— Ще сторим каквото можем. Най-напред трябва да се погрижим нищо да не бъде докосвано, но наоколо и без това няма хора. Ще се обадя на Пол Фишер в щаба да му докладвам за случая.

Рейнолдс мислено си представи командната верига във Вашингтонското оперативно бюро. Трябваше да уведоми старшия агент, неговия помощник и регионалния заместник-директор; регионалният заместник ръководеше Вашингтонското оперативно бюро и стоеше само едно стъпало по-долу от самия директор на ФБР.

— Бас държа, че ще довтаса и големият шеф — подхвърли Кони.

Рейнолдс усети пареща болка в стомаха. Убийството на федерален агент винаги бе потресаващо. А фактът, че се е случило в нейната смяна, беше кошмар, от който никога нямаше да се събуди.

Един час по-късно към местопрестъплението започнаха да прииждат полицейски коли, за щастие без нито един журналист. Щатският съдебен лекар потвърди онова, което всички разбираха още от първия най-бегъл поглед към раната, а именно че специален агент Кенет Нюман е бил убит от куршум, навлязъл в горната част на врата и излязъл през лицето. Докато местните полицаи охраняваха района, агентите от отдел „Тежки престъпления“ методично събираха улики.

Рейнолдс, Кони и техните началници се струпаха около колата. Регионалният заместник-директор Фред Маси в момента беше най-високопоставеният агент на местопрестъплението. Дребен и мрачен, Маси непрекъснато клатеше глава. Яката на бялата риза бе разхлабена около мършавата му шия, а голата му глава лъщеше под лунните лъчи.

Един агент излезе от къщата с видеокасета и чифт кални ботуши. При претърсването Рейнолдс и Кони бяха забелязали ботушите, но благоразумно предпочетоха да не докосват никакви улики.

— Някой е влизал в къщата — докладва агентът. — Тези ботуши бяха на задната площадка. Няма следи от взлом. Алармата беше изключена, а вратата към килера с апаратурата — отворена. Изглежда, че сме заснели човека. Минал е през лазерния детектор.

Той подаде касетата на Маси, който тутакси я връчи на Рейнолдс. В жеста нямаше и капка деликатност. Цялата отговорност бе нейна. Тя щеше да обере лаврите или да отнесе наказанието. Агентът прибра ботушите в найлонов плик и се върна в къщата да продължи огледа.

— Изложете наблюденията си, агент Рейнолдс — каза Маси. Тонът му бе рязък и всички разбираха защо.

Някои агенти се просълзиха и избухнаха в проклятия, когато видяха трупа на своя колега. Като единствена жена тук, при това старша в групата на Нюман, Рейнолдс не можеше да си позволи лукса да се разплаче пред тях. Огромното мнозинство агенти от ФБР изкарваха цялата си кариера, без нито веднъж да извадят оръжие, освен за проверка и пререгистриране. Рейнолдс понякога се бе питала как ли ще реагира, ако я сполети катастрофа. Сега вече знаеше: не твърде добре.