Да спасиш свидетел

Бутонът! Дявол да го вземе, къде беше бутонът за изваждане на касетата? Откри го, натисна, но не се случи нищо. Опита с другите клавиши. Пак нищо. После погледът на Лий падна върху втория инфрачервен сензор в предната част на машината и той изведнъж разбра отговора. Видеозаписът се контролираше със специално дистанционно управление; без него бутоните бяха блокирани. Кръвта му изстина при мисълта какво означава това. Запита се дали да не пусне един куршум в апаратурата, за да измъкне безценната касета. Но проклетата чудесия като нищо можеше да се окаже бронирана и да върне куршума в корема му. Ами ако имаше пряка сателитна връзка с друга машина и записът бе само резерва? Дали и в килера нямаше камера? Може би точно сега някой го гледаше. За миг му хрумна нелепата мисъл да покаже среден пръст на неизвестния наблюдател.

Лий се канеше да побегне отново, когато го осени внезапна идея. Той затършува из раницата си, макар че сега пръстите му не бяха толкова уверени, както друг път. Най-сетне напипа малкия калъф. Измъкна го, трескаво отвори капачето и извади отвътре малък, но мощен магнит.

Магнитите бяха популярен инструмент на крадците, тъй като подхождаха идеално за откриване и повдигане на допълнителни кукички по прозорците, след като се среже стъклото. Без тяхна помощ понякога кукичките осуетяваха усилията и на най-опитния специалист. Сега магнитът щеше да му помогне за обратното — не да влезе, а да се измъкне незабелязан от къщата.

Той хвана здраво магнита и го плъзна по предната част на апаратурата, после по горната й страна. Продължи така цяла минута — толкова време си бе отпуснал, преди да се спаси с бягство. Мислено се молеше магнитното поле да изтрие изображенията върху лентата. Неговите изображения.

Лий хвърли магнита в раницата, обърна се и изтича към вратата. Един господ знаеше кой може да идва насам. Изведнъж той спря. Дали не беше по-добре да изкърти видеото и да го отнесе със себе си? Но звукът, който чу, прогони мислите за касетата.

Към къщата се задаваше кола.

— Дявол да го вземе! — изпъшка Лий.

Дали бяха Локхарт и нейната придружителка? Те идваха тук всяка втора вечер. Така е, когато човек прекалено разчита на схемите. Изтича по коридора, отвори задната врата, изхвръкна навън и прескочи бетонната площадка. Приземи се тежко върху мократа трева, босите му крака се плъзнаха напред и той падна по гръб. От удара дъхът му спря, усети остра болка в подгънатия накриво лакът. Но страхът беше по-силен от болката. След секунда-две стана и накуцвайки, се затича към дърветата.

Беше изминал едва половината път, когато колата зави от пътя по неравната алея и лъчите на фаровете й заподскачаха. С още няколко скока Лий се добра до прикритието на дърветата.

Червената точица бе спряла за момент върху гърдите на Лий. Серов можеше лесно да го убие. Но това щеше да предупреди хората от колата. Бившият агент на КГБ се прицели в лявата врата. Надяваше се човекът, който изчезна в гората, да прояви благоразумие и да не се намесва. Досега имаше невероятен късмет. Смъртта го отмина не веднъж, а на два пъти. Не бива да се прахосва подобен късмет. Би било голяма глупост, помисли Серов, навеждайки отново око към лазерния прицел.

Лий наистина би трябвало да продължи бягството, но вместо това той спря задъхан и се промъкна обратно към края на дърветата. Любопитството беше открай време най-силната му черта, понякога дори прекалено силна. Освен това хората, скрити зад цялата тази електронна апаратура, сигурно вече знаеха кой е. По дяволите, нищо чудно да знаеха кой зъболекар посещава и дали предпочита кока-кола пред пепси, тъй че си струваше поне да изчака и да види какво ще стане. Ако хората от автомобила тръгнеха към дърветата, щеше да хукне по-бързо от маратонец, макар и бос, пък нека го гони който може.

Той приклекна и извади далекогледа за нощно виждане. Приборът работеше по технологията „челно инфрачервено виждане“, съкратено ЧИВ, далеч по-съвършена от приборите за максимално улавяне на нормалната светлина или инфрачервените очила, които Лий бе използвал по-рано. По принцип системата ЧИВ засичаше топлината. Можеше да работи в пълен мрак и за разлика от по-старите инфрачервени очила разпознаваше тъмни изображения върху тъмен фон, превръщайки топлината в кристално ясна картина.

Лий фокусира далекогледа и пред него се появиха червени изображения върху зеленикав фон. Колата изглеждаше толкова близо, сякаш можеше да я докосне с ръка. Най-ярко светеше зоната около нагорещения двигател. Лявата врата се отвори и от колата излезе мъж. Лий не го познаваше, но се напрегна, когато видя как Фейт Локхарт излезе от другата страна и пристъпи към мъжа. Сега стояха един до друг. Мъжът се поколеба, като че бе забравил нещо.

— По дяволите! — изръмжа Лий през зъби. — Вратата.

Завъртя далекогледа към задната врата на къщата. Тя зееше широко разтворена.

Мъжът очевидно също бе забелязал това. Той се завъртя към жената и бръкна под сакото си.