Да спасиш свидетел

Фейт се облегна назад и вдигна очи към небето. За миг й се стори, че вижда сред облаците Дани Бюканън, клюмнал безнадеждно в мрачна затворническа килия. За нищо на света не би позволила да стигне дотам. Трябваше да поговори с Рейнолдс и прокурорите, трябваше да ги убеди да осигурят имунитет и на Бюканън. Нямаше друг начин. Но Нюман изглеждаше толкова сигурен. Думите му звучаха напълно логично. Това тук беше Вашингтон. Изведнъж цялата й самоувереност изгасна като догоряла клечка кибрит. Нима тъкмо тя, майсторката на политическата интрига, дърпаща конците от толкова отдавна, бе пропуснала да вземе предвид общото политическо положение.

— Трябва да отида до тоалетната — каза Фейт.

— След петнайсетина минути ще стигнем до къщата.

— На около километър и половина по следващата пресечка наляво има денонощна бензиностанция.

— Откъде знаеш? — я погледна Нюман изненадано.

Тя му отвърна със самоуверен поглед, зад който криеше нарастващата си паника.

— Обичам да знам в какво се забърквам. Включително хората и местностите.

Той не отговори, но след малко зави наляво и скоро наближиха ярко осветена бензиностанция на „Ексон“ със сервизни помещения. Въпреки околния пущинак магистралата трябва да беше наблизо, защото на дългия паркинг бяха спрели множество камиони. Очевидно бензиностанцията привличаше професионалните шофьори. По паркинга крачеха мъже с ботуши и каубойски шапки, джинси и якета с емблемите на разни транспортни фирми. Някои търпеливо зареждаха резервоарите, други пиеха горещо кафе и пред грубоватите им уморени лица се вдигаха струйки пара. Никой не обърна внимание на колата, която спря до тоалетните в края на сградата.

Фейт заключи вратата зад себе си, свали капака на тоалетната чиния и седна отгоре. Всъщност бе дошла тук, защото й трябваше време да размисли, да овладее паниката, която я атакуваше от всички страни. Тя хвърли разсеян поглед към драсканиците по олющената бяла боя на кабинката. Безсрамният език на някои от тях едва не я накара да се изчерви. Други бяха остроумни, дори грубовато забавни. Вероятно надминаваха по изобретателност всички подобни декорации в мъжката тоалетна, макар че мъжете никога не биха го признали. Те винаги подценяваха жените.

Тя стана, наплиска лицето си със студена вода и се избърса с хартиена кърпа. Точно тогава коленете престанаха да я държат. Тя ги напрегна и впи пръсти в ръба на пожълтялата порцеланова мивка. Някога си представяше с ужас как на сватбата й се случва точно това — напряга колене и сетне припада. Е, днес поне нямаше тази грижа. Никога не бе имала трайна връзка, освен в пети клас с едно момче, чието име вече не помнеше, но нямаше да забрави небесносините му очи.

Дани Бюканън й предложи истинска дружба. През последните петнайсет години той бе неин учител и втори баща. Именно Дани откри в нея способности, които никой друг не забелязваше. Пак той й даде шанс в най-отчаяния момент. Беше дошла във Вашингтон с безгранична амбиция и ентусиазъм, но без ясна цел. Политика? Нищо не разбираше от това, но изглеждаше интересно. И доходно. Баща й беше добродушен, но некадърен скитник, повлякъл съпругата и дъщеря си в безкрайна гонитба на утопични планове за забогатяване. Една от най-жестоките шеги на природата — мечтател, лишен от способности да осъществи своята мечта. Трудовият му стаж се измерваше с дни вместо с години. Цялото семейство живееше в тревожно очакване на идната седмица. Когато поредният му план рухнеше и почнеше да пропилява чужди пари, той повеждаше Фейт и майка й в ново бягство. Неведнъж бяха оставали без дом, често гладуваха; и все пак баща й винаги се изправяше на крака, макар и с неимоверни усилия. До деня, когато умря. Страшният спомен за бедността бе запечатан завинаги в нейната памет.

Фейт искаше сигурен, спокоен живот, в който да не разчита на никого. Бюканън й даде възможността и уменията да постигне тази мечта. И много повече. Той имаше не само мечти, но и средства да осъществи смелите си идеи. Фейт не би могла да го предаде. От все сърце се прекланяше пред онова, което бе извършил и продължаваше да върши с неимоверни усилия. Той беше скалата, дала опора за най-важната част от живота й. Но през последната година връзката им се промени. По-затворен от всякога, Дани престана да й говори. Беше раздразнителен, избухваше за дреболии. Когато Фейт настояваше да й каже какво го измъчва, той се затваряше в себе си. И тази промяна се приемаше още по-трудно, защото доскоро бяха толкова близки. Той стана потаен, вече пътуваше сам, без да я кани; дори не се събираха както преди на дълги разговори за бъдещите планове.