Да спасиш свидетел

Тъй като искаше да привърши проучването час по-скоро, Лий изтича по стъпалата към втория етаж. Предпазливо отвори вратата на първата спалня и надникна. Откъм малкото легло веднага го лъхна мирис на мухъл. Тук дори и стените не бяха измазани. Той докосна голата външна стена и усети как през пукнатините повява студен въздух. За миг се изненада, като видя в горния край тънка светеща ивица. После разбра, че това са лунни лъчи, проникващи през процеп между стената и покрива.

Лий внимателно отвори вратата на гардероба. Въпреки старанието му тя издаде оглушително скърцане, което го накара да затаи дъх. Вътре нямаше нито дрехи, нито дори закачалки. Той поклати глава и мина в малката баня. Тук нещата изглеждаха малко по-съвременни — окачен таван, линолеум на точки и гипсови стени, облепени с прокъсани тапети. Имаше дори ръчен душ. Но липсваха кърпи, тоалетна хартия и сапун. Нямаше начин човек да се изкъпе или поне да се освежи.

Мина в съседната спалня. Тук мирисът на мухлясали завивки бе толкова силен, че трябваше да си запуши носа. В гардероба пак нямаше нищо.

Цялата работа изглеждаше съвършено нелепа. Лий стоеше в лунната светлина, проникваща през прозореца, усещаше как течението откъм пропуканите стени гъделичка врата му и клатеше глава. Какво търсеше тук Фейт Локхарт, щом не използваше къщата за тайно любовно гнезденце? Такава бе първата му хипотеза, макар че я виждаше да идва само с високата жена. В края на краищата човешките страсти имат какви ли не отклонения. Но дори и с тапи в носа никой не би могъл да прави любов върху тези чаршафи.

Слезе долу, прекоси коридора и влезе в другата предна стая, където трябваше да е всекидневната. И тук прозорците бяха заковани. На едната стена имаше библиотечна лавица, но без книги. Също като в кухнята таванът бе недовършен. Когато завъртя лъча нагоре, Лий видя, че между гредите са заковани по-къси парчета дърво, оформящи едно голямо „X“ през целия таван. Дървото се различаваше от онова, използвано някога при строежа — беше по-светло и с различна жилка. Допълнителна опора? Защо беше необходима?

Той примирено тръсна глава. Сега към неговите тревоги се добавяше и опасността проклетият горен етаж да рухне всеки момент върху главата му. Представи си заглавията във вестниците:

ЗЛОПОЛУЧЕН ЧАСТЕН ДЕТЕКТИВ ЗАГИВА ПОД ПАДНАЛА ВАНА; БОГАТАТА БИВША СЪПРУГА ОТКАЗВА КОМЕНТАРИ.

Завъртя лъча наоколо и внезапно застина. В едната стена бе вградена врата. Най-вероятно врата на килер. И в това не би имало нищо странно, ако не беше секретната ключалка. Той пристъпи натам, огледа отблизо ключалката, после наведе очи към купчинката стърготини на пода точно под нея. Знаеше, че са оставени от човека, който е издълбал отвора за монтиране на бравата.

Автоматични ключалки отвън. Охранителна система. Секретна брава, монтирана неотдавна на вътрешен килер в тая съборетина насред пущинака. Какво толкова ценно имаше тук?

— Мамка му — повтори Лий.

Искаше да напусне това място, но не можеше да откъсне очи от ключалката. Лий Адамс имаше един недостатък, ако изобщо можеше да се нарече недостатък за човек с неговата професия — беше много любопитен. Тайните не му даваха мира. Изпадаше едва ли не в ярост, когато се опитваха да скрият нещо от него. Като обикновен работяга, убеден, че финансовите гиганти по цял свят само се чудят как да създадат повече неприятности на кротките хора, Лий вярваше от все сърце в принципа за пълна и безусловна откритост. Претворявайки принципа в действие, той стисна фенерчето под мишница, прибра пистолета и извади комплекта шперцове. Пръстите му пъргаво избраха и монтираха нов накрайник. Той пое дъх, пъхна шперца в ключалката и включи машинката.

Когато резето щракна, Лий отново въздъхна, извади пистолета, насочи го към вратата и завъртя дръжката. Не вярваше някой да се е заключил в килера и да връхлети насреща му, но в кариерата си бе виждал и по-странни неща. От другата страна можеше да има човек.

Когато видя какво се крие за вратата, бе готов да съжали, че не е било обикновена засада. Той изруга тихичко, прибра пистолета и побегна. Червените светлинки на рафтовете с електронна апаратура в килера огряваха отворената врата.

Лий изтича в другата предна стая и равномерно плъзна лъча от фенерчето по стените все по-високо и по-високо. После видя. В стената под самия таван бе вграден обектив на камера. Вероятно тип „рибешко око“, специално пригоден за тайно наблюдение. Не можеше да е сигурен за модела, но лъчът несъмнено се отразяваше от обектив. Като раздвижи фенерчето, Лий откри още три камери.

По дяволите! Онзи звук, който чу преди малко. Сигурно бе задействал някаква система, включваща камерите. Той изтича обратно към килера и освети записващото устройство.