Да спасиш свидетел

А сетне той стори нещо нечувано и жестоко — излъга я. Самата лъжа беше дребна, но водеше към сериозни изводи. Щом я лъжеше по незначителни въпроси, то какво ли щеше да е, ако станеше дума за нещо по-важно? Имаха един последен остър разговор и Бюканън й каза, че дори да сподели с нея какво го тревожи, от това нямало да излезе нищо добро. После дойде най-зашеметяващото. Ако желаела, можела спокойно да напусне работата при него. И навярно било крайно време да го направи, натърти той. Работа ли? По-скоро сякаш строг баща пъдеше от дома си току-що порасналата дъщеря.

Защо я караше да си върви? Дълго се пита, докато изведнъж проумя. Как можеше да е толкова сляпа? Някой преследваше Дани. Заплашваха го и той не желаеше да я повлече подир себе си. Зададе му въпроса право в очите. Той отрече категорично. После й нареди да си тръгне. Доблестен до последния миг.

Ала щом не желаеше да й се довери, тя можеше сама да потърси спасителен път. След дълги колебания Фейт се обърна към ФБР. Знаеше, че не е изключено тъкмо оттам да се ровят из тайните на Дани, но дори и в такъв случай можеше да му се размине по-леко. Поне така си мислеше тогава. Днес обаче я обземаха хиляди съмнения. Наистина ли вярваше, че Бюрото ще стори всичко възможно, за да защити Бюканън от съдебно преследване? Проклинаше се, задето им даде името на Дани, макар че той бе знаменитост във Вашингтон; агентите и сами щяха да разберат за кого става дума. Те искаха Дани да иде в затвора. Или той, или тя. Само този избор ли й оставаше? Никога не се бе чувствала по-самотна.

Тя погледна отражението си в пукнатото огледало. Костите на лицето сякаш напираха през кожата, очите й хлътваха. Само един сантиметър кожа между нея и небитието. Голямата й мечта да открие спасителен изход за двамата изведнъж се превръщаше в шеметно, безумно падане. На нейно място баща й просто би грабнал багажа, за да избяга в нощния мрак. А какво можеше да стори дъщерята?

5.

Докато крачеше по коридора, Лий извади пистолета и го насочи напред. Другата му ръка описваше с фенерчето бавни, отмерени дъги.

Най-напред надникна в кухнята, където откри малък хладилник от петдесетте години, електрическа печка и протрит линолеум на черно-бели квадрати. Тук-там по стените се тъмнееха петна от влага. Таванът беше недовършен, по него ясно се виждаха опорните греди и дъските на пода отгоре. Между тях се преплитаха под прав ъгъл стари медни тръби и по-нови добавки от пластмаса, които потъваха в голите стени.

Не долови мирис на готвено, из въздуха се носеше само дъх на стара мазнина, засъхнала по печката и в отдушника, навярно заедно с няколко милиарда бактерии. Насред кухнята имаше очукана маса с гетинаксов плот и четири метални стола с пластмасови облегалки. По голите етажерки не се виждаше нито една чиния. Също така нямаше кърпи, кафеварка, кутии за подправки — всъщност липсваше и най-малката дреболия, която да подскаже, че кухнята е била използвана през последните десет години. Лий имаше чувството, че се е върнал назад във времето, или е попаднал в старо бомбоубежище, изградено по време на масовата истерия в средата на века.

Малката столова беше от другата страна на коридора. Лий погледна дървената ламперия, потъмняла и напукана от годините. Изведнъж му стана хладно, макар че въздухът вътре бе застоял и потискащ. Къщата явно нямаше централно отопление, не се виждаха и климатици по стените. Отвън не бе забелязал резервоар за гориво, във всеки случай не и над земята. Тук-там до стените бяха оставени малки нагреватели, включени в контактите. И тук таванът бе недовършен. Кабелът за прашния полилей минаваше през дупки в гредите. Без съмнение електричеството бе стигнало до тази къща няколко десетилетия след нейното построяване.

Докато вървеше по коридора към предната част на къщата, Лий не забеляза невидимия лъч, минаващ на височината на коляното. Той навлезе в охранявания периметър и отнякъде долетя едва доловимо щракване. Лий подскочи, трескаво завъртя пистолета, после се успокои. Старите къщи често издават странни звуци. Просто беше изнервен и имаше защо. Тази къща изглеждаше като измъкната от филм на ужасите.

Лий влезе в една от предните стаи. Тук лъчът на фенерчето му разкри, че мебелите са изместени към стените, а в дебелия слой прах върху пода личаха следи от стъпки и влачене на предмети. По средата на стаята имаше няколко сгъваеми стола и правоъгълна маса. В единия й край беше оставена кафеварка, а до нея — пластмасови чашки и пакетчета кафе, захар и сухо мляко.

Лий възприе спокойно всичко това, но трепна, когато видя прозорците. Те бяха заковани с големи листове шперплат, изпод които провисваха крайчетата на дръпнатите завеси.

— Мамка му — промърмори той.

След малко откри, че и малките квадратни прозорчета на предната врата са закрити с картон. Извади фотоапарата и направи няколко снимки на тази странна подробност.