Дамите на Мисалонги

— Да, и аз мисля така — при тези думи Джон вдигна ръката й и докосна нежно устни до бледите пръсти. — Както и да е, сега аз управлявам компанията и принадлежащите й структури и бих искал да започна с някои много съществени промени. Възнамерявам да застана начело на съвета на директорите, а Миси ще стане мой първи заместник. Ще има още осем директори. Имам нужда от жадни за работа и пълни с нови идеи хора, които да мислят за града, както и за самата фабрика. След като на днешната среща обявих моите намерения, още няколко души продадоха своите дялове — сър Уилям, Едмънд Маршал, братята Максуел и Хърбърт Хърлингфорд. С това свое решение още веднъж потвърдиха онова, което отдавна подозирах — че са глупаци. Компанията „Байрон ботъл“ ще става все по-голяма и все по-могъща! Освен това, ще опитаме късмета си и на други поприща.

Той се разсмя после вдигна рамене.

— Е, няма какво да съжаляваме за типове като сър Уилям Хърлингфорд. Бих искал в моя съвет ла работят жени и за начало ще го предложа на вас, мили дами, както и на Джулия и Корнелия Хърлингфорд. Всички вие показахте великолепно умение да се справяте с трудностите и със сигурност не ви липсва смелост. Това мое решение може и да ви се струва малко радикално, но според мен повечето директорски съвети отдавна се състоят от жени — стари жени. — Той огледа с мистериозен поглед Октавия и Друсила, които го слушаха зяпнали. — Е? Заинтригува ли ви моето предложение? Естествено, ще получавате директорски заплати. Доколкото знам, досегашният съвет е плащал на членовете си пет хиляди лири годишно, но предупреждавам ви, че ще намаля тази сума на две хиляди.

— Но ние не знаем какво трябва да правим! — проплака Октавия.

— Повечето съвети не правят нищо, така че не бива да се притеснявате. Не забравяйте — председател ще бъде Джон Смит и той ще ви научи как се взимат решения. Всяка от вас ще отговаря за една определена област. — Той погледна Друсила в очите. — Чакам вашият отговор, майко. Ще се присъедините ли към съвета?

Друсила най-сетне се сети да притвори зяпналата си уста.

— Разбира се, че ще се присъединя! А също и другите, аз ще се погрижа за това.

— Добре. Тогава, още сега трябва да решим на кого ще дадем останалите четири свободни места. Не забравяйте — трябва да са жени!

— Сигурно сънувам — рече Октавия.

— Ни най-малко — отвърна Друсила. — Това е реалността, сестро. Най-сетне дамите от Мисалонги получиха онова, което заслужават.

— Какъв ден само! — провикна се Октавия.

Да, наистина, какъв ден. А денят вече си отиваше през задната врата на къщата, гледаща на запад. Заедно с настъпващия здрач чезнеха и цветовете от роклята на Миси. Но умът и мислите й бяха далеч от красивата вечер. Защото на прага бе застанала усмихната Уна. Уна. О, Уна!

— Никога не му казвай, Миси. Остави го да вярва в своята любов и да се грижи за теб — Уна се засмя. — Той е много мил мъж, но има ужасен нрав! Не е в натурата ти да го предизвикваш, но каквото и да се случи, никога не му казвай истината за сърцето ти. Мъжете не обичат да бъдат мамени от жените, а той веднъж вече го е вкусвал.

— Отиваш си — произнесе с отчаян глас Миси.

— Да, скъпа, отивам си! Направих онова, за което бях изпратена, и сега ще се отдам на заслужена почивка в един от най-хубавите, напомнящи пяна от шампанско облаци на небето.

— Няма да се справя без теб, Уна.

— Глупости, скъпа, разбира се, че ще се справиш. Само бъди добра и най-вече се старай да бъдеш добра в леглото и всичко ще е наред. Стига, разбира се да не забравяш съвета ми и никога да не му признаваш истината.

Уна остана още няколко мига на прага, докато сиянието й се топеше с последните лъчи на слънцето, след това изчезна.

— Миси! Миси! Миси! Наред ли си? Боли ли те нещо? Миси! За Бога, отговори ми, Миси!

Над нея стоеше надвесен Джон Смит и я докосваше по челото с разтревожен вид.

Тя намери сили да му се усмихне.

— Добре съм, Джон, наистина. Какъв ден само Колко много щастие!

— Добре ще е, мила, отсега да привикнеш към по-големи дози щастие, защото възнамерявам да се погрижа за това — заяви той и я сграбчи в прегръдките си. — Ти си моят втори шанс, Мисалонги Смит.

Откъм широко разтворената врата повя хладен вятър и миг преди Друсила да я затвори, до ушите на Миси достигна шепот:

— Не му казвай! Моля те, никога не му казвай!

Бележка на автора

На читателите, които ще забележат, че използвам името Мисалонги, вместо Мисолонги (както сега е общоприето за правилно), ще припомня, че по времето, когато се развива тази история, в Австралия се използваше по-често старомодния вариант с „а“.