Дамите на Мисалонги

Той се облегна назад в креслото и погледна своята млада жена, която му отвърна с поглед, изпълнен с любов и привързаност. Колко глупави са мъжете! Винаги тичат подир красивите жени, а не знаят, че умните са тези, които ще ги направят щастливи в семейния живот. Макар да не беше красива, в своята нова рокля, Миси изглеждаше невероятно привлекателна, като онези жени, с които мъжете винаги искат да се сближат, за да научат какво се крие в тях. Изглеждаше толкова жизнена, че просто не можеше да се повярва, че дните й са преброени. При тази мисъл сърцето му се сви. По-добре бе да не мисли за това. И да не си представя нейната обреченост като космическо отмъщение за него.

А може би пък това няма да се случи, ако съумее да я направи щастлива. По време на дългите си пътувания неведнъж се бе натъквал и на чудеса. Пък и самият факт, че се бе отървал от първата си жена, също можеше да се нарече едно малко чудо.

— Искам да ви съобщя нещо, дами — произнесе той и трите жени го погледнаха с интерес.

— Днес имаше събрание на акционерите на „Байрон ботъл къмпани“ и управлението на компанията премина в ръцете на друг човек. Този човек съм аз.

— ТИ! — възкликна изненадано Миси.

— Да.

— Значи ти си онзи тайнствен купувач?

— Да.

— Но защо? Защо го направи?

Той се усмихна загадъчно и за пръв път, откакто се познаваха, Миси съзря в него един друг Джон Смит, изпълнен със сила и сякаш неспособен на милост към останалите. Пред нея не стоеше човек пречупен от трудностите на живота, който търси само спокойни старини. Външността му, в която се виждаше дори известна мекушавост, всъщност се оказа напълно измамна. Това бе човек на действието.

— Имах някои сметки за уреждане с Хърлингфордови. Тези хора си въобразяват, че щом произхождат от Англия, това веднага ги поставя в по-високо положение от останалите хора и им дава право да се разпореждат със съдбите им. Признавам, че целият ми план целеше да ги постави на място и не обръщах внимание на разходите, които това ми струваше. За щастие, разполагам с достатъчно пари да закупя дори дузина подобни компании, ако това се наложи.

— Но вие не сте от Байрон — гледаше го смаяно Октавия.

— Вярно. Но затова пък първата ми жена беше от рода Хърлингфорд.

— Наистина ли? Как й е името? — запита Друсила.

— Уна.

За щастие Джон Смит бе твърде увлечен в това, което казваше, а двете жени — заинтригувани от думите му, и никой не обръщаше внимание на Миси.

Тя остана замръзнала, потънала в мълчание, неспособна да помръдна.

Уна. УНА!

Как може майка й и леля й да не обръщат внимание на това име, след като са я посрещали в същата тази къща? Нима не си спомнят бисквитите, документите?

— Уна? — Друсила се намръщи, мъчейки се да си спомни. — Чакайте малко… Да, трябва да е от семейството на Маркус Хърлингфорд от Сидни, което значи че Ливила Хърлингфорд е нейна първа братовчедка и най-близката й роднина тук, в Байрон. Хм. Никога не съм я виждала, доколкото знам — починала е доста отдавна. При удавяне, не беше ли така?

— Да — кимна Джон Смит.

Това ли бе? Затова ли долавяше в нея онова сияние? Затова ли винаги, когато Миси имаше нужда от нея, тя беше в библиотеката? Затова ли толкова странни неща се случваха в същата тази библиотека? Романите, в които момичето винаги умира накрая от болно сърце. Документите на бюрото. И Уна — винаги готова да даде съвет. И непринуденото й и весело държане, полкова привлекателно в очите на подтисната личност като Миси до неотдавна. И алената рокля и шапката — точно както бе мечтала Миси, и то с подходящи размери. И странната многозначителност, която придаваше на думите си, които потъваха в душата на Миси като капка вода върху пясък. Уна. О, Уна! Скъпа, лъчезарна Уна.

— Когато се ожени, тя не взе името Смит — сети се Друсила. — Беше нещо по-необичайно, нещо като Кардмум или Тиърбинт или Гуузфлеш. Някакъв богаташ, доколкото си спомням, и затова сър Уилям се бе съгласил на сватбата. Да, ако вие сте този човек, сега разбирам, с какво са ви обидили.

— Аз бях този човек и те наистина ме оскърбиха.

— А ние, — отвърна Друсила като постави ръката си върху неговата, — сме щастливи да ви посрещнем в нашия клон на фамилията.

Твърдостта в погледа на Джон Смит бе изчезнала; той гледаше с нежен поглед майката на Миси.

— Благодаря ви. Промених името си, защото исках да забравя тази история.

— И тя ще остане погребана в Мисалонги — увери го Друсила.

— Бедната — да умре по такъв страшен начин — поклати глава Октавия. — Сигурно за вас ударът е бил страшен, Джон. И все пак — радвам се, че нещата с компанията се уредиха така. Но не ви ли се струва странно, че в края на краищата пак си взехте жена от рода Хърлингфорд?

— Днес това много ми помогна.

— Има Хърлигфордовци и Хърлигфордовци, както е и със всички други големи семейства — рече Друсила. — Уна може би не е била подходяща жена за вас, докато с Миси — сигурна съм — ще бъдете щастливи.

Той се усмихна, пресегна се през масата и хвана хладната ръка на Миси.