Дамите на Мисалонги

— Ще можеш ли да си го позволиш? — попита с разтревожен глас тя. — Сигурно знаеш колко са скъпи платовете при Хърбърт, особено ако не са в кафяво.

— Май наистина ще мога да си го позволя. Снощи Джон ми каза, че възнамерява да внесе на мое име в банката хиляда лири. Защото той смята, че е унизително за една жена всеки ден да иска пари от своя съпруг или да му дава отчет как ги харчи. Всичко, което иска от мен, е да не надхвърлям тази граница — хиляда лири на година. Представяте ли са? А отделно ще са парите за домакинството. О, мамо, просто ще си загубя ума!

— Хиляда лири! — Октавия и Друсила я погледнаха втрещени.

— Значи той е богат! — възкликна Друсила и си помисли удивена, че Миси не само бе изпреварила Алисия в надпреварата за олтара, но изглежда бе сключила и по-изгодна сделка.

— Във всеки случай е доста заможен — отвърна скромно Миси. — Знам, че щедростта му съм мен говори не само за богатство, но и за добро сърце. Но аз никога няма да си позволя да харча тези пари за глупости. И все пак имам нужда от няколко скромни рокли — не в кафяво! — и дрехи за зимата. О, мамо. Да знаеш само колко е хубаво в долината! Нямам никакво желание да живея в обществото, просто искам да съм сама с Джон.

По лицето на Друсила за миг премила сянка.

— Миси, но ние не можем да ти направим кой знае какъв сватбен подарък. Освен, ако Октавия се съгласи да се разделим с телицата.

— Разбира се, че ще се съглася! — извика Октавия.

— Ето на това му казвам най-хубавия сватбен подарък — развълнува се Миси. — Сигурна съм, че и Джон ще се зарадва.

— Но трябва преди това да я заведем на бика на Парсифал — рече Октавия. — И тогава с малко късмет догодина ще си имате теленце.

Друсила погледна часовника на стената.

— Миси, ако наистина възнамеряваш да отидеш до Хърбърт и след това до Максуел, мисля че е време да тръгваме. А след това ще отскочим на чай при Юлия ще й съобщим новината. Божичко, колко изненадана ще бъде само!

— И аз идвам с вас — заяви Октавия. — Днес няма да се отървете от мен. Дори ако трябва да лазя на четири крака, ще ви следвам навсякъде.

И така, хванати под ръка, трите се запътиха към магазините на града.

Октавия беше първата, която забеляза крачещата по отсрещния тротоар мисис Сесил Хърлингфорд. Мисис Сесил беше съпруга на преподобния доктор Сесил Хърлингфорд, пасторът на англиканската църква в града. Всички се страхуваха от нейния остър език.

— Умираш от любопитство, нали, стара вещице? — Процеди през зъби Октавия, като същевременно се усмихна на мисис Сесил и й се поклони така импозантно че старата жена прекоси тротоара и се приближи към тях.

Изведнъж Друсила осъзна какво става и избухна в смях, сочейки с пръст мисис Сесил.

— Ох, Октавия, тя не позна Миси! Сигурно си мисли, че сме повели с нас някоя от жените от Керълайн.

Трите дами на Мисалонги започнаха да се смеят и мисис Сесил Хърлингфорд разгневена от това открито подигравателно поведение към нея, продължи по пътя си.

— Как се нацупи само! — извика възторжено Октавия.

— Така й се пада — отвърна Миси и трите влязоха в магазина на Хърбърт Хърлингфорд.

Не по-малка бе и изненадата на чичо Хърбърт, когато видя с какво безгрижие Миси си подбира мъжки дрехи и нарежда да й отрежат парчета от оранжева коприна, цикламена вълна и светлосиня тафта. Не по-малка бе изненадата му накрая, когато Миси заплати за всичко това в злато. Мислите му непрестанно хвърчаха към извънредното събрание на акционерите от бутилената фабрика. След дълги спорове Хърлингфордови бяха стигнали до извода, че най-добре за тях ще е да излъчат като свой представител Максуел, който притежаваше умението да преследва докрай възложената задача.

— Джеймс, погрижете се всичко да бъде доставено в Мисалонги още днес следобед, — произнесе величествено Миси и пусна един златен суверен на бюрото. — Ето, това е за вас. Освен това, ще ви помоля да прескочите до бакалията на чичо Максуел и да вземете от там поръчките ми. Хайде, мамо, хайде, лельо Октавия. Да вървим на обяд при леля Юлия.

Трите дами на Мисалонги излязоха от магазина още по-наперени, отколкото бяха влезли.

— О, колко е забавно само! — изкиска се Октавия, която вече дори бе престанала да накуцва. — Никога преди не съм се забавлявала така!

Миси също се забавляваше, но не така шумно. Тя още не можеше да преживее изненадата от факта, че наистина притежава влог от хиляда лири, както и от огромното раболепие, с което я бе посрещнал управителят на банката — Куинтъс Хърлингфорд. Джон Смит му бе дал изрична заръка да изплаща поисканата от Миси сума в злато, защото влогът й бе в злато. Хиляда лири!