Дамите на Мисалонги

— Защото не мога, ето защо! Ако нещата във фабриката продължават все така зле, току-виж единственият източник на доход за мен се окаже моят шапкарски магазин. Едва ли ще намеря някой друг, който да се справя толкова добре, дори ако плащам десет пъти по-голяма заплата от тази на леля Корни. Тя е… незаменима.

— Моли се по-добре никога да не го разбере, иначе тя самата ще ти поиска да й повишиш заплатата десеторно. — Той се замисли и добави не без известно задоволство: — И тогава, мила моя, ще се наложи сама да продаваш шапките си. Обзалагам се, че ще те бива повече от Корни.

— Не мога да го направя! — погледна го ядосано Алисия. — Това ще подрони положението ми в обществото. Едно е да си двигателят на такъв вид бизнес а съвсем друго — сам да застанеш зад щанда. О, чичо Били, не знам защо, но изведнъж ми се стори, че стъпвам по тънък лед, който всеки момент ще се пропука и аз ще пропадна.

— Да, вярно че сме в задънена улица. Но не се предавай, още не сме паднали по гръб. Нищо чудно, ако успеем да се споразумеем утре с този мистериозен купувач, щом разбере, че си има работа с по-добри от него. Ти също би могла да помогнеш за това.

Алисия не отговори, само го погледна със съмнение, после отмести поглед към седящия пред тях шофьор — гледка, далеч по-приятна от зачервеното, развълнувано лице на сър Уилям.

Макар Уна днес да не бе на смяна, Миси бе уверена, че ще я намери в библиотеката. И наистина, още щом влезе, я видя.

— О, Миси, колко се радвам, че те виждам! — извика Уна скачайки насреща й. — Имам изненада за теб.

— Аз също имам няколко изненади за теб — отвърна Миси.

— Почакай, ей сегичка се връщам. — Уна изчезна в малката стаичка отзад и след миг се появи с две големи привързани една за друга кутии, едната за шапка.

— Щастливо да е, каквото и да ти предстои, скъпа Миси.

Те се усмихнаха една на друга и се спогледаха с разбирателство.

— Това е алената дантелена рокля и шапка — рече Миси.

— Това е алената дантелена рокля и шапка — съгласи се Уна.

— Ще я нося на сватбата си.

— Джон Смит! Избрала си точно този, който ти трябва!

— Но, за да успея, се наложи да прибягна до измама и лъжа.

— Защо не, щом не си могла по друг начин?

— Казах му, че не ми остава много да живея и че имам болно сърце.

— Кой няма?

— Не се заяждай — прекъсна я Миси. — Ще дойдеш ли на сватбата ми?

— Много бих искала, но едва ли ще мога.

— Защо?

— Мисля, че не е редно.

— Заради твоя развод ли? Но ние няма да се женим в църква.

— Причината няма нищо общо с моя развод, скъпа. Просто не мисля, че на Джон Смит ще му е приятно да гледа едно лице от своето минало, когато се жени.

В това имаше логика и Миси реши повече да не настоява. Нямаше какво повече да си кажат; благодарността й не можеше да се изрази с никакви думи, а и трябваше да бърза за сватбата. Уна я изпрати с измъчен поглед; имаше чувството, че я напуска нещо много скъпо и близко. Но неочаквано Миси се обърна, изтича обратно, прегърна я през бюрото и нежно я докосна с устни. Лицето на Уна бе толкова мило, хладно и ефирно!

— Сбогом, Уна.

— Сбогом, моя най-добра и скъпа приятелко. Бъди щастлива!

Миси успя да се качи на влака, минута преди той да потегли, и зърна Джон Смит на дървената платформа в Катуумба, още преди колелата да заковат на гарата. Слава Богу. Значи не бе променил решението си, докато бе пътувал насам. Не само това, ами когато я видя да слиза от влака, в очите му сякаш блесна радост.

— Още днес ще ни издадат свидетелство и ще ни оженят — каза той, докато поемаше кутиите от ръцете й.

— А аз няма да съм с кафява рокля — отвърна Миси. — Нали ще ме извиниш за малко? Ще използвам тоалетната на гарата, за да си сложа сватбената рокля.

— Сватбена рокля ли? — той сведе поглед към захабената си риза и надупчените панталони я на лицето му се изписа комично изражение.

Тя се разсмя.

— Не се безпокой, не е официална. Обещавам ти, че ти ще изглеждаш по-добре от мене.

Роклята й стоеше чудесно. Колко набито око имаше Уна! Очите й се насълзиха от радост. Как е успяла да открие толкова елегантна и красива вещ при това в мечтания от нея цвят?

Миси нагласи шапката и се завъртя пред огледалото на стената. Изглеждаше вълшебно, сякаш идеше направо от приказките! Имаше нещо тайнствено и привлекателно в мургавото й лице, тялото й сякаш бе по-стройно от всякога. Да, невероятно!

След като се съвзе от шока, Джон Смит също заяви, че тя наглежда чудесно.

— Ето това е сватба! Аз приличам на ратай, а ти — на гранд дама. — Той я прегърна през раменете. — Хайде, жено, да свършваме, преди да съм си променил решението.

Двамата закрачиха бавно по „Катуумба стрийт“, усещайки как всички погледи се впиват в тях.

— Лесно мина — рече Миси, когато приключиха с ритуала и се настаниха в двуколката на Джон Смит. Тя протегна кокетно ръка и разгледа венчалния пръстен. — Вече съм мисис Джон Смит. Колко хубаво звучи!

— Трябва да призная, че този път беше по-добре от миналия.

— Голяма ли беше предишната ти сватба?