Дамите на Мисалонги

На прага застана Друсила и огледа собствената си дъщеря, сякаш наистина беше непозната. Но без съмнение беше съвсем добре. Изглеждаше дори по-добре от всякога.

— Знам какво си правила, докато те нямаше, моето момиче — каза тя, обърна се и пое към кухнята. — Бих предпочела да ме беше уведомила за намеренията си, пък дори и чрез писмо, но сега вече предполагам е късно да се плаче за счупената стомна. При нас ли ще останеш?

— Не.

Отнякъде докуца Октавия и получи нежни целувки по двете бузи от лъчезарната Миси.

— Всичко наред ли е с теб? — попита тя, като я стискаше трескаво за рамото.

— Разбира се, че е наред! — прекъсна я Друсила. — Погледни я внимателно, за Бога!

Миси дари майка си с любеща усмивка; колко странно, че едва сега когато връзката й с Мисалонги бе прекъсната, тя за пръв път почувства колко е привързана към Друсила.

— Благодаря ти за всичко, мамо — каза тя. — И най-вече за доверието, което ми оказа, и за това, че вярваш в онова, което правя.

— Ако сега, когато наближаваш тридесет и четири Миси, още не знаеш какво вършиш, то всяка надежда би била изгубена. Време е да опиташ да се справиш живота, както ти намериш за добре и, кой знае — може би най-сетне ще ти потръгне?

— Вярно. Това, което сега ми казваш, напълно се различава от опитите ти да ме поучаваш какви книги трябва да чета и как да се обличам.

— Мисля, че го правех достатъчно деликатно.

— Така си мислела.

— Получи положението, което заслужаваш, Миси.

— Щом мислиш така, мамо, не смяташ ли, че най-сетне е дошло време всички онеправдани жени от рода Хърлингфорд да се съюзят и направят нещо срещу несправедливото положение, в което са поставени?

— Повярвай ми, Миси, мисля за това, от момента, в който ни разказа за лъжите на Били. Говорих по този въпрос с Юлия и Корнелия. Няма закон, който да принуждава един мъж или една жена да разделят своята собственост по равно между дъщерите и синовете си. Ето защо в рода Хърлингфорд открай време жените винаги са получавали най-малко, нерядко са били оставяни дори без покрив над главата си! Същото, мисля си, важи и за нас, когато всички наши посестрими стоят зад солидните гърбове на мъжете от рода Хърлингфорд. Тъжно е, но това е горчивата истина.

— Говориш за жените на Хърлингфордовия род, които ще загубят дори, ако ти спечелиш. А аз говоря за нашите многострадални приятелки и знам, че ако само поискаш, можеш да ги пораздвижиш. Смятам, че имаш и правно основание да поискаш компенсация за неплатените дивиденти и че на всяка цена трябва да предприемеш действия, с които да принудиш чичо Хърбърт да разкрие повече подробности за извършените от него инвестиции. — Миси премигна и погледна с любов майка си. — Нали сама го каза, мамо — получаваш положението, което заслужаваш.

След тези думи тя напусна Мисалонги и се отправи към Байрон. Какъв прекрасен, прекрасен ден! За първи път в живота си се чувстваше толкова добре, струваше й се — как го бе чела в книгите — че ще литне. Непрестанно си повтаряше, че я чака дълъг, дълъг живот. Но изведнъж си спомни, че цялото й щастие се дължи не на друг, а на Джон Смит, който очакваше да прекара с нея не повече от една година съвместен живот. Беше излъгала, измамила и дори откраднала, за да може сега да се чувства щастлива и дори не изпитваше капчица съжаление за онова, което бе извършила. За някои други жени, като Алисия например, не беше никак трудно да щракнат с пръсти и да завъртят ума на който си пожелаят мъж, ала нямаше никакъв мисъл да се заблуждава, че мъж като Джон Смит би се загледал в Мием, колкото и да си щрака тя самата с пръсти. Но въпреки това тя знаеше, че може да го направи щастлив. Най-щастливият, ако не на света, то поне в градче като Байрон. Дано да успее! Защото когато изтече тази една година, трябва да държи на нея толкова, че да й прости кражбата, лъжата и измамата.

Времето напредваше, не биваше в никакъв случай да изпуска влака в единадесет — нали бе обещала на Джон Смит и той щеше да я чака на гарата. Ще остави за по-късно посещението в бакалницата, но никак не й се искаше да отлага срещата с Уна. Ето защо забърза право към библиотеката.

Една великолепна моторна каляска се носеше с тихо бръмчене по средата на „Байрон стрийт“, докато Миси бързаше в обратна посока, незабележима в своята захабена кафява рокля. Това едва ли можеше да се каже за моторната каляска, макар тя също да бе боядисана в кафяво — от двете страни на улицата се бяха подредили занемели от възхищение зяпачи, както местни, така и посетители. Миси също се загледа нататък и не след дълго стигна до заключението, че от тримата в колата най-забележителен и заинтригуващ е самият шофьор. За този хубавец в града се говореше, че повече си падал по забавленията, отколкото по работата и че се държал зле с жените. Що се отнася до седящите отзад, те наведоха Миси на горчиви мисли. Това бяха Алисия и чичо Били.

Очите на Алисия в този миг срещнаха нейните. Изведнъж колата закова до тротоара и преди още шофьорът да понечи да отвори вратата, двамата пътници си я отвориха сами и изскочиха навън.