Дамите на Мисалонги

— Казвам се Джон, — рече той, след това запали двете газени лампи и ги постави на масата, за да вижда нейното лице. — А що се отнася до тревожещия ви въпрос — ще получим разрешително и след това ще се оженим.

— Колко време ще отнеме това?

Той вдигна рамене.

— Не знам, зависи какви пречки ще срещнем. Няколко дни, може би дори по-скоро, ако ни дадат специално разрешение. А междувременно, най-добре е веднага да ви закарам у дома.

— О, не! Аз ще остана тук — заяви Миси.

— Ако останете тук, има опасност да започнете своя меден месец предварително — рече той, но в гласа му се долови нарастваща надежда. Чудесна идея! Може би ще реши, че това не й харесва. В края на краищата, на повечето жени не се харесва. А той можеше да прояви известна грубост, е, не да изнасили, само да я поуплаши малко; колко й трябва на една девственица на нейната възраст! Но в този миг той допусна грешка в любопитството си да види как ще реагира. Тя стоеше и го гледаше — присвита, уплашена, умираща, с очи, пълни със сляпа и глупава надежда, като малко любвеобилно кученце. Дремещото сърце на Джон Смит се размърда, той почувства че го пробожда горчива и непривична болка. Защото наистина през целия изминал ден го бе преследвал нейният образ, колкото и сили да отдаваше в работата и колкото и да се мъчеше да измести от ума си лика й. И той си имаше своите тайни, някои от тях бяха заровени толкова дълбоко, че никога не бе дръзвал да се изправи срещу тях сега се чувстваше така, сякаш гледа на живота като новороден, пред който всичко тепърва предстои. През целия ден в главата му се блъскаха гласове, викаха, говореха, нашепваха и вече никъде в долината си не можеше да намери покой. Може би наистина това бе един вид изкупление, може би за това се бе появила тя тук. Но той чистосърдечно не можеше да си спомни толкова значима причина, заради която сега да бъде подложен на подобно потискащо изкупление. Не можеше, колкото и да се стараеше. О, не, не можеше!

Може би това наистина нямаше да й хареса. Отведи, я в леглото, Джон Смит, покажи й опустошителната сила на плътската страст, изпълни я със себе си и с отвращение. Тя е жена.

Но Миси не само че хареса всичко, но и демонстрира изненадваща склонност към креватите изяви. И с това сякаш още един гвоздей бе забит в ковчега на Джон Смит, както той призна пред себе си, около три часа, след като двамата с Миси си бяха легнали, без да вечерят. Чудесата никога не свършват. Тази застаряваща девственица сякаш бе създадена за това! Макар да изглеждаше малко неумела в началото, тя не беше нито срамежлива, нито стеснителна и със страст отвърна на милувките му, което го възбуди още повече и потисна първоначално възникналото желание да бъде груб с нея и да й причини болка. Малка палавница! С нея и дума не можеше да става за пасивно лежане по гръб. Сякаш бе пълна е живот и само чакаше да я докоснеш, за да го покаже. Изведнъж Той осъзна, че мисълта за неотвратимия край на живота й започва дълбоко да го поразява; съвсем друго бе, когато се отнасяше за човек, когото познава интимно.

Това му е лошото на леглото — че превръща непознатите в близки приятели по-бързо, отколкото се сменят сезоните на годината.

Миси спа като пребита и се събуди преди Джон Смит, може би защото сънят му убягваше дълго, след като бе заспала тя. Имаше много, за което да мисли.

През прозореца се процеждаше слаба светлина; тя се измъкна от леглото и се наведе разтреперана от студ над торбата с дрехите. Извади оттам една домашна рокля. Колко чудесно бе всичко! Въобще не бе почувствала болка, затова пък незабравими бяха тези груби мъжки ръце, които я милваха с такава нежност и от които се излъчваше спокойствие. Чувства и усещания, докосвания и целувки, топлина и светлина — о, наистина беше чудесно!

Тя се движеше колкото се може по-безшумно из колибата; напипа чайника и го постави над огъня, за да се сгрее. Ала независимо от това, Джон я чу и се размърда, след това стана, без да се смущава от голотата си. Така Миси получи възможност за пръв път да се запознае подробно с анатомичните разлики между мъжа и жената.

Но най-вълнуващо от всичко бе реакцията му от нейното присъствие. Той незабавно се приближи към нея, сграбчи я в обятията си и я залюля нежно, все още сънен; грубата му брада стържеше лицето й.

— Добро утро — прошепна тя и докосна с усмихнати устни голото му рамо.

— Добро утро — измърмори в отговор той, очевидно доволен от нежното докосване.

Миси чувствуваше, че умира от глад; изведнъж си спомни, че не е хапвала нищо близо два дни.

— Ще направя закуска — предложи тя.

— Искаш ли да се изкъпеш? — Гласът му вече не звучеше сънено, но той продължаваше да се притиска към нея.

Ами ако подуши миризмата на Бътъркъп! О, бедният човек! Тя мигновено забрави за глада.

— Да, разбира се. И до тоалетната също бих отишла.

— Обуй си обувките.

Докато тя си нахлузваше обувките, без да си прави труда да ги завързва, Джон отвори един скрин и извади две кърпи.