Дамите на Мисалонги

Скъпа Мамо,

моля те, прости ми, че си тръгвам, без да те предупредя, но наистина вярвам, че ще е по-добре, ако не знаеш какво съм намислила, докато сама не разбера, дали ще успея. Вероятно ще се върна у дома утре заранта или някъде през деня, за да се разделим. Моля те, не се притеснявай. Аз съм в безопасност.

Твоя обична дъщеря, Миси.

Октавия се задавяше в сълзи, но очите на Друсила бяха сухи. Тя сгъна внимателно писмото, отнесе го в кухнята и го подпря на една лъвица до комина.

— Трябва незабавно да повикаме полицията — извика през сълзи Октавия.

— Нищо подобно няма да направим — отряза Друсила и клекна пред огнището. — О, мила, как ми се пие чай само!

— Но Миси сигурно е в опасност!

— Съмнявам се. Нищо в бележката й не намеква че ще извърши глупост. — Тя въздъхна дълбоко. — Октавия, избърши си сълзите! Събитията от последните няколко дни ме убедиха, че Миси е човек, с чийто решения трябва да се съобразяваме. Не се съмнявам че е в безопасност, и че утре ще я видим отново, а междувременно, най-добре е да не споменаваме пред никого, че Миси е напуснала дома.

— Но тя се скита някъде навън, без никаква защита срещу Мъжете!

— Може би е по-добре, че Миси е решила да постъпи така — рече сухо Друсила. — А сега направи каквото ти казах, Октавия, избърши сълзите си и направи чай. Имам доста да ти разказвам за неща, които нямат нищо общо с изчезването на Миси.

Любопитството надделя над тревогата; Октавия наля вода в чайника и го сложи над огнището.

— За какво? — запита нетърпеливо тя.

— Е, добре, дадох на Корнелия и Юлия техните пари, а с моя дял си купих шевна машина „Сингер“.

— Друсила!

И така, двете жени, останали единствени в Мисалонги, пиеха чай и обсъждаха подробно събитията от изминалия ден, после се заеха с къщна работа и най-сетне се приготвиха да си легнат.

— Мили Боже, — шепнеше Друсила, коленичила на пода, — моля те, помогни на Миси и бди над нея, прогони бедата от пътя й и дай й сили във всички начинания. Амин.

След тази молитва тя седна в единственото двойно легло в къщата, както подхождаше на единствената омъжена жена. Но измина доста време, преди сънят да я обори.

Тихата мелодия на органа бе приглушила шума от двуколката на Джон Смит, така че никой не разбра за пристигането на Миси. Тя незабавно се отправи с тихи стъпки към навеса, където скри торбата зад едва бала. След това се скри в градината, докато майка й приключи с доенето на кравата. Последната, както и следваше да се очаква, я позна по стъпките и започна жално да мучи с надежда по-скоро да я издоят, и не след дълго Друсила се появи с празното ведро.

Миси затвори очи, прикрита зад ябълковото дърво, и си пожела да има неизлечим сърдечен порок, та никога да не доживее срама на идната утрин.

Размърда се, едва когато падна здрач; хладният ветрец, който подухваше откъм планината, я прогони от градината и тя се прибра в топлия навес. Кравата лежеше, свила копита под себе си и предъвкваше замислено един кочан. Миси просна на пода до нея един чист чувал, гушна се в топлината на животното и се уви.

Знаеше, че още щом Джон Смит я докара обратно, трябваше да събере цялата си смелост и да прекрачи прага, но когато се насочи към верандата, почувства, че краката й не я слушат. Как да признае на майка си, че току-що бе предложила на съвсем непознат мъж да се оженят, и той й бе отказал? Или ако реши да скрие — тогава какво ще им каже? Миси не я биваше да измисля истории, предпочиташе да ги чете. Не след дълго реши, че може би на заранта й е по-лесно да разкаже всичко, след като се притъпи болката от неуспеха, но как ли щеше да й повлия тази нощ на открито? А и кой ще повярва, че е спала при кравата? Влизай веднага, шепнеше си тя, но нещо в нея продължаваше да я спира.

После, някак от само себе си започнаха да се стичат сълзите; Миси почувства колко изтерзана е всъщност, не толкова физическа, колкото от усилието, което й бе струвало да се изправи пред Джон Смит.

— О, Бътъркъп, какао ще правя сега? — обърна се тя към кравата.

Но Бътъркъп само изсумтя а отговор.

И малко след това Миси потъна в сън.

Преди зазоряване я събуди петелът на Мисалонги, който, кацнал на една греда близо до нея, затръби над смълчания дом. Миси подскочи от изненада, огледа се объркано и отново се отпусна на меката и топла възглавница. Не изпитваше ни глад, ни жажда. Какво да стори? О, Боже, какво да стори?

Когато най-сетне дойде зората, тя вече бе решила. Изправи се и пое решително. Извади от торбата гребена и четката, среса се и се изми, но независимо от това усещаше, че цялата мирише на крава.

Никакъв признак на живот не се виждаше в Мисалонги, докато се приближаваше към къщата; от прозореца на майка й се дочуваше тихо похъркване.