Дамите на Мисалонги

— Какво значи това, Миси Райт? Чух, че си взела дела на леля Корнелия и си го продала под носа ни? — нахвърли се върху нея Алисия, а на бузите й горяха две розови петна.

— И защо да не го сторя? — попита хладно Миси.

— Защото не е твоя работа да се месиш! — изрева с гневен глас чичо Уилям.

— Точно толкова е моя, колкото и твоя, чичо Били. Знам много добре какво трябва да направя с дела на леля Корнелия, докато ти се мъчеше да я убедиш да се откаже от него. Леля Корнелия има спешна нужда от операция на краката, която не може да си позволи, защото както научих, ти, Алисия, си отказала както да й дадеш пари, така и да я освободиш. Ето защо продадох нейния дял за сто лири и сега тя може да се подложи на операция. И ако решите да я освободите от работа, поне разполага с необходимата сума в банката, за да преживее докато си намери нова — сигурна съм, че в Катуумба има достатъчно магазини, в които биха били щастливи да я наемат. Може би ще ви е интересно да научите, че също така продадох дяловете на леля Юлия, леля Октавия и на мама.

— КАКВО! — задави се от гняв сър Уилям.

— Всичките? Продала си ги всичките? — олюля се Алисия и само за миг червените петна изчезнаха от бузите й.

— Разбира се, че ги продадох. — Миси хвърли изпепеляващ поглед на братовчедка си. — Слушай, Алисия, нима твърдиш, че четиридесет малки дяла са в състояние да нарушат баланса на великата голяма „Биг ботъл къмпани“?

За един кратък, изпълнен с объркване миг на Алисия й се стори, че Миси има рога и опашка.

— Какво става с теб? — проплака тя. — Да не си си загубила ума. Изцапа ми роклята, обиди ме пред цялото ми семейство, а сега продаваш всичко, което същото това семейство притежава, за да го разориш докрай! Трябва да бъдеш затворена в тъмница!

— С действията си по-скоро целях да стане така, че теб да те затворят. А сега, извинете ме, но трябва да бягам. Иначе ще закъснея за собствената си сватба. — При тези думи Миси забърза с вирната глава надолу по улицата.

— Мисля, че всеки миг ще припадна — обяви на висок глас Алисия и се подпря на прозореца на колата.

Сър Уилям се възползва от тази възможност и обгърна нежно през раменете; едва тогава се сети да повика на помощ шофьора, но докато придържаха Алисия, именно неговите ръце опипваха добре оформените й под роклята гърди. По това време тълпата вече бе нараснала значително, мяркаха се и синовете и внуците на чичо Уилям; ето защо той бутна безцеремонно Алисия на задната седалка и нареди на шофьора да тръгне незабавно.

Но когато бъдещият й свекър се опита да разкопчае деколтето й и ръцете му постепенно се спуснаха надолу, Алисия бързо дойде на себе си.

— Спри веднага, стари развратнико! — изсъска тя забравила че трябва да бъде тактична с него, после приседна и притисна длани към лицето си. — О, Божичко, чувствам се ужасно!

— Искаш ли да се прибираме, сега, когато няма вече нужда да ходим до Мисалонги? — запита я с почервеняло лице сър Уилям.

— Да, бих желала. — Тя се облегна назад и подложи лице на хладния вятър, който духаше отвън. Едва сега се почувства малко по-добре.

Точно пред нея, зад дебелото стъкло, което делеше купето от шофьорската седалка, се виждаше красивата глава на шофьора; ушите му бяха малки и плътно прилепнали към главата. Беше красив, мургав като Миси и почти толкова чужд колкото нея. Спомни си уверените движения, с които я насочваше към колата, а само при мисълта за това, как ръцете му докосваха гърдите й, почувства че зърната й се втвърдяват. Тя се размърда неспокойно на седалката. Как му беше името? Франк? Да. Франк. Франк Пелагрино. Май преди да стане шофьор работеше във фабриката на чичо Били.

Тя хвърли един кос поглед на сър Уилям, който я оглеждаше с разтревожен поглед.

— Наистина ли биха могли да имат някакво значение тези четиридесет дяла?

— Повече от всичко на света, особено сега, когато научихме, че Ричард Хърлингфорд е продал неговия дял преди месец. — Сър Уилям въздъхна. — Това обяснява защо тайнственият купувач смята, че има право да свика извънредно събрание утре.

— Тази малка глупачка! — ядосваше се Алисия. — Как може Миси да е такава глупачка!

— Мисля, че глупаците сме ние, Алисия. Съжалявам, че досега не съм обръщал необходимото внимание на Миси Райт, но сега вече разбирам, че е трябвало. Забеляза ли само как изглеждаше тази сутрин? Сякаш е изпила млякото на всички котки в околията. Стори ли ми се, или наистина каза, че щяла да се жени?

— О, наистина го каза, — засмя се Алисия, — но предлагам, това е било игра на болното й въображение. — Изведнъж й хрумна нещо друго. — Глупавата стара леля Корни! — прошепна ядно тя. — О, ако знаеш само как ми се искаше тази сутрин да я уволня, когато пристигна и започна да дрънка за своя дял и за операцията, която й предстояла!

— Е, добре, защо не я уволни?