Дар от Земята

Революцията в медицината, започнала още в началото на двайсети век, засегна развитието на човешкото общество за цели петстотин години напред. Америка бе преглътнала появата на магана1, открит от Ели Уитни, за половината от това време. Но също както при магана, последствията никога нямаше да изчезнат напълно. Все пак обществото отново се завръщаше към едно състояние, което някога се смяташе за нормално. Бавно, но неумолимо. В Бразилия, малка, но непрестанно нарастваща група ентусиасти агитираше за отмяната на смъртното наказание за непоправимите нарушители на уличното движение. Те имаха противници, но ги очакваше пълна победа.

Рамроботът доближи орбитата на Плутон върху две копия от ултравиолетова светлина. В момента Плутон и Нептун бяха разположени на противоположната страна на Слънцето и наблизо нямаше кораби, които да пострадат от магнитното въздействие.

Генераторът на рамробота премина в активно състояние.

Конусообразното поле се оформяше доста бавно, но когато най-сетне престана да трепти, ширината му надхвърляше двеста мили. Известно време, докато огромният конус поглъщаше междузвезден прах и водород, корабът почти незабележимо забави скорост. Малко след това премина към ускорение. Вътресистемният му резервоар вече бе напълно излишен и щеше да остане такъв в продължение на следващите дванадесет години. Единственото гориво за рамробота през този период щеше да е разреденото вещество, което той черпеше от междузвездното пространство.

В пространството около робота, електромагнитното въздействие притежаваше смъртоносна сила. Нито едно живо същество не би могло да оцелее в пределите на триста мили от бурята от магнитни явления, породени от работата на междузвездния генератор. Вече няколкостотин години човечеството търсеше начини да създаде магнитен щит, достатъчно сигурен, за да позволи на хората да оседлаят рамроботите. Казваха, че подобно нещо е невъзможно и бяха прави. Рамроботът можеше да пренася само семена и оплодителни клетки в замразено състояние и под дебел защитен екран, при това на необходимото разстояние от генератора. Хората обаче, бяха обречени да пътуват с бавноходи, да си носят гориво и да достигат максимум половината от скоростта на светлината.

А скоростта на рамробот 143 растеше бързо с течение на времето. Скоро Слънцето се превърна в ярка звезда, сетне в мътна оранжева искра. Съпротивлението на конуса нарастваше с ужасяващи темпове, но същевременно се компенсираше от увеличаващия се приток на водород в термоядрения двигател. От време на време телескопите, разположени в Троянските възвишения на Нептун, засичаха равномерното термоядрено сияние на робота: мъничка, нагорещена синьо-бяла точица на фона на жълтата Тау Кит.

Вселената се завъртя и претърпя промяна. Звездите пред и зад рамробота започнаха да пълзят една към друга, докато накрая разстоянието между Слънцето и Тау Кит достигна едва една светлинна година. Сега Слънцето беше мъждукаща червеникава топчица, а Тау Кит сияеше ярко на небосвода. Лежащите почти по курса на рамробота червени джуджета, известни като Л726–8, постепенно се обагриха в жълто. Всички останали звезди бяха придобили размазан вид, сякаш някой неимоверно тежък исполин бе седнал върху вселената.

Рамробот 143 достигна междинния пункт от пътя, отстоящ на 5.95 светлинни години от Слънцето и продължи своя полет. До промяната в курса имаше още няколко светлинни години, тъй като конусообразното поле на генератора щеше да забавя движението на кораба през цялото време.

Междувременно в компютъра на робота щракна реле. Настъпи време за изпращане на съобщение. Конусообразното поле премигна и пламъкът в двигателите угасна, когато рамробот 143 изля цялата си съхранена енергия в лъча на мазера. В течение на един час лъчът се отдалечаваше право напред, достигайки пределите на Тау Кит. След това рамроботът отново премина в режим на ускорение, следвайки ярката диря на лъча пред себе си.

Опашка от петнайсетгодишни момчета бе затлачила вратата на медицинския кабинет, всяко стиснало пластмасово шише е бистра, оранжева течност. Едно по едно децата подаваха шишетата си на строгата сестра с почти мъжки черти, сетне се отдръпваха настрана, очаквайки по-нататъшни наставления.

Мат Келер беше третият от края. Тъкмо когато момчето пред него освобождаваше пространството пред сестрата той вдигна шишето, огледа го с критичен поглед и произнесе достатъчно високо, за да го чуят:

— Не изглежда никак добре.

На лицето на медицинската сестра се изписа злобно нетърпение. Някаква колонистка отрепка си позволява да й губи времето!

— Най-добре да го прокарам отново — продължи Мат, вдигна шишето и изпи съдържанието му. — Това беше ябълков сок — обясни той по-късно същата вечер. За малко да ме хванат, че го пробутвам в медицинската станция. Да беше видял лицето й. Не можеш да си представиш какъв цвят имаше.

— Но защо го направи? — попита баща му с най-искрено недоумение. — Защо ти трябваше да настройваш срещу себе си мис Прин? Нали знаеш, че е член на екипажа. Здравните картони отиват право в Болницата!