Дар от Земята

Известно време двамата вървяха мълчаливо, хванати ръка за ръка — като двойка екипарии, завръщащи се у дома след късно гости. Тук-там се срещаха минувачи, но никой не им обръщаше внимание. Всички бързаха да се приберат на топло. Малко по-нататък ги застигна весела и шумна компания, подмина ги и зави към една от къщите, където водачът й взе да блъска оглушително с юмрук по вратата. Зад стените се носеше глъчка от среднощна веселба. Мат и Лени изведнъж се почувстваха особено самотни. Той стисна ръката й по-силно и двамата продължиха нататък.

Пътят изви наляво и пое сред полето. Къщите от едната му страна започнаха да се разреждат и съвсем скоро те се изравниха с последната. Отпред имаше само дървета, чиито корони се очертаваха на фона на сиянието, което обкръжаваше Болницата. Зад дърветата започваше голият охраняем периметър.

— Сега какво?

— Продължаваме — отвърна Лени. — Мисля, че трябва да се приближим към гората с капаните. — Тя замълча, очаквайки някакво възражение, сетне продължи: — От десет години Синовете на Земята подготвят нападение срещу Болницата. Все чакахме подходящ случай, но досега не ни се отдаде. Един от заплануваните варианти беше да се промъкнем в покрайнините на гората. Вътре има толкова много хитроумни капани, че сигурно нито един патрул не я държи под наблюдение.

— Надявай се.

— Готова съм да се обзаложа.

— Какво всъщност знаеш за охранителните системи на Болницата?

— Ами, снощи ти вече си имал възможността да се запознаеш с част от тях. Добре че здравият разум те е накарал да стоиш по-далеч от гората. Съществува двоен пръстен от електронни очи. Стената вече си я видял: върху нея има картечници и мощни прожектори. Тази нощ Кастро сигурно ще докара попълнения и най-вече — ще затвори главния път. Обикновено нощем го оставят отворен, но не и в екстремни случаи — тогава преградата от електронни очи покрива и него.

— А зад стената?

— Охрана. По наши сведения хората на Кастро са сравнително зле подготвени. Болницата никога не е била подлагана на директна атака. Числено ни превъзхождат, но…

— Виж, тук си права.

— … Но хората, с които ще си имаме работа не вярват, че представляваме реална заплаха.

— А какво ще кажеш за капаните. Хората — да, но срещу машините сме безсилни.

— Вътре в Болницата няма капани. Е, може сега да са разположили известна част — за тяхно спокойствие. Но не можем да знаем всичко — нали? Ще се придържаме към стените на бавноходите. И ще си отваряме очите за онези проклети бронирани врати.

Мат кимна рязко и малко сърдито.

— Виж, вратите никой не ги очакваше. Трябваше да проучите по-внимателно вътрешността… Лени, погледни тук.

— Какво?

— Това не са корени, а кабели, които се задействат при натиск. Внимавай, да не стъпиш върху тях.

Тя се засмя.

— Хрумна ми нещо. Знаеш ли, може да е глупаво.

— Кажи де!

— Ако снощи не бяхме избягали, сега нямаше да се блъскаме тук в тъмнината.

— Глупости, наистина. Хайде да тръгваме. И не забравяй да прескачаш кабелите!

Глава 10 Ръката на Парлет

По-голямата част от Планината Ягледай тънеше в мрак.

Екипариите дори не го подозираха. На плато Алфа светлините блестяха все така ярко. Не можеха да го разберат дори от къщите, разположени по края на склона Алфа-Бета, защото долните плата бяха скрити от непрогледна, гъста мъгла.

На териториите на колонистите цареше страх и гняв, но това не засягаше управляващите. Спирането на електроенергията не грозеше пострадалите с някаква директна опасност. На Гама и Йота нямаше болници, където пациентите биха могли да издъхнат в потъмнелите операционни зали. Нямаше коли, които да катастрофират без улично осветление. Повехналото месо в хладилните камери на ресторантите едва ли щеше да предизвика глад — оставаха фруктовите дръвчета и ореховите горички, реколтата, животните.

Но въпреки това тук цареше страх и ярост. Какво се е случило там, горе, откъдето идваше електроенергията? Или това е възмездие, наказание, експеримент — някакво преднамерено действие на Изпълнението!

Не можеш да се придвижваш на тъмно. Повечето от пострадалите оставаха там, където ги беше заварил мракът. Приготвиха се да пренощуват кой както може. И без това вече беше късно. И чакаха — чакаха да се върне светлината.

Поне там не очаквам проблеми, мислеше си Исус Пиетро. Ако тази нощ възникне някаква опасност, няма да идва отдолу.

Това беше също толкова сигурно, колкото че Синовете на Земята ще ги нападнат — дори и да са само петима на брой. Хари Кейн няма да им прости за избиването на неговите хора. Той ще направи всичко, на каквото е способен, без да се бои от опасностите.

А беглецът на майор Чин се беше измъкнал само на две мили от Болницата, с помощта на задигната полицейска униформа. След като е бил сам — и не са го заловили — това трябва да е единствено Мат Келер.