Читаем Дар за бурята полностью

Дар за бурята

Той поникна от една новина в пресата, кратка, зловеща, изпълнена с мъка, несправедливост и страх, достатъчна, за да ме впечатли и да се засели като вездесъщ призрак в паметта ми. Случката изчезна от страниците на вестниците така тихомълком, както се бе появила, и въпреки усилията ми да открия още нещо за смразяващото събитие, мълчанието като че ли бе погребало, както толкова често се случва, изповедта на един разкаял се свидетел, който твърдеше, че е участвал заедно с други хора в ритуално престъпление, чиято жертва е било дете само на годинка и два месеца. Ставаше дума за събитие отпреди трийсет години (датата, която фиксирах като рождена за Амая Саласар) в един чифлик в Навара, където родителите на момиченцето лично го принесли в жертва, след което бяха скрили трупа и се бяха присъединили към строгия обет за мълчание, пазен до момента от всички членове на сектата.

„Казвала се Аинара и била на четиринайсет месеца, когато я убили, почти нищо друго не се знае за нея.“ Това изречение от първоначалната статия ме опари като незагаснал въглен и постепенно в съзнанието ми Аинара почна да придобива всичко онова, което ѝ бяха отказали: физиономия, малки бели ръчички, най-тъжните очи на света и няколко неуверени първи стъпки. Към спомена за едно непознато момиченце се прибави ужасяващият извод, че точно хората, които е трябвало да го обичат и закрилят, го бяха погубили. Плюс несправедливостта на едно забравено име, обидната липса на гроб, жестокостта да покосиш едва напъпил живот с оправданието, че това е част от ритуал в името на вярата, мрачна религия, магически култ към Злото.

Историята тръгва от тази новина, от шепа данни и безброй предположения. Далеч съм от желанието да претендирам, че разказаното в романа е хипотеза за случилото се. За мен бе важно да изтъкна невъобразимата способност на някои вярвания да предизвикват чудовищни действия, което, за жалост, изобщо не е художествена измислица, а съвсем реален факт. Порочни доктрини, които се подхранват с кръвта на невинни създания. Злото, не злодеите, а Злото.

Споменът за Аинара присъства във всяка страница на моите книги, посетих селището, където тя бе прекарала краткия си живот, пренебрегвана от раждането до смъртта си. Търсих всевъзможни сведения за убийството, хиляди пъти се питах кой ли е тайнственият свидетел. Накрая, докато пишех „Зовът на костите“[34], успях да се срещна с ръководилия онова разследване, случая, останал като следствена тайна поради големия брой замесени хора, пръснати из цяла Испания, които, с изключение на проговорилия свидетел, са мълчали за сатанинското си споразумение през всичките тези години.

Сега, когато пиша тази бележка, разследването за смъртта на Аинара все още не е приключено.

БЛАГОДАРНОСТИ

Благодаря на Окръжната полиция на Навара и по-специално на Полицейското управление в Елисондо за това, че остават верни на своя девиз, който сега вече е и мой: АУРЕРА![35]

На Иняки Сиа за отзивчивостта и съдействието, но най-вече с възхита от неговата работа и всеотдайност; както и на Пачи Салвадор за консултациите по балистика и експлозиви, които сега са ме превърнали в смъртоносно оръжие.

А също и на капитана от Съдебната полиция към Гражданската гвардия на Памплона и неговия екип за любезната и неоценима помощ.

Благодаря от все сърце на Силвия Сесе за това, че не е само моя приятелка, а и моя издателка.

На приятелката ми Алба Фите (ненадминат доставчик) за невероятната ѝ енергия.

На скъпата Ана Солер-Понт, моята литературна агентка и съветничка, задето толкова много се грижи за мен, лошото ченге.

На Хосе Ортега де Унойнуеве за помощта му в областта на информатиката. Почти започвам да го разбирам;-)

На Фернандо от Казиното в Елисондо, задето сподели с мен красотата на ритуалите и обичаите, които не бива да бъдат забравяни.

На фирмите за травматични почиствания „Амалур“ и „24-7“ за готовността да ми разяснят тънкостите на тяхната деликатна работа.

Благодаря на Асоциацията на търговците от Бастан, „Бертан Бастан“, за симпатията и ефикасната им дейност.

На специален агент Джон Фостър.

Благодаря, а и как иначе, на Дамата, на повелителката, на Мари, задето въодушевява хората за добра сеитба и осигурява чудесна реколта.