Дар за бурята

— Нито едно, Амая, всеки сам е господар на живота си, но за твоя отговарям аз. Обичам те и няма да позволя на никого да те нарани. Ако ще ме съдиш за това, че съм те предпазвал — моля, макар че за едно нещо си права: майка ти съвсем беше превъртяла, не чуваше никакви доводи и нямаше да спре, докато не постигнеше целта си, докато не те убиеше. Не можех да ѝ го позволя.

— Тя е изпълнила една последна заповед, също като Берасатеги, като Еспарса и мъжете преди него. Каква власт упражняваш върху тези хора? Достатъчно голяма, за да бъдеш господар на живота им?

Той сви рамене и се усмихна чаровно, с онзи палав поглед, който я бе очаровал. Поредица от гръмотевици разтърси основите на гробището и разлюля земята на мъртвите, която за Амая се разтваряше като към ада, когато той я гледаше по този начин. Сърцето ѝ се късаше от мисълта, че го обича, че е влюбена в този мъж, в този демон, съблазнител по природа, съвършената мъжественост, великия прелъстител.

— Къде е сивото ти палто?

Той недоволно се намръщи и цъкна с език, преди да отговори.

— Скъса се.

— О, боже! — простена тя.

Грохотът на бурята се усили с нови мълнии и гръмотевици, които като оплаквачки, ридаещи за болката в душата ѝ, цепеха небето, виеха с вятъра между гробищните кръстове и се изливаха в този дъжд, който представляваше плачът на Бастан, на ламиите, зовящи да измие обидата, да почисти реката.

Маркина се приближи към нея с протегната ръка.

— Амая.

Тя вдигна обляното си в сълзи лице, за да го погледне. Гласът ѝ се прекърши, когато попита.

— Ти ли уби Йонан?

— Амая…

— Ти ли уби Йонан Ечайде? — попита тя отново почти шепнешком.

Ламиите отвън крещяха.

Той я погледна, клатейки отрицателно глава, и я помоли:

— Не ми задавай този въпрос, Амая.

— Ти ли го уби, или не? — викна тя.

— Аз.

Амая изхлипа от болка и зарида още по-силно, навеждайки се напред, докато лицето ѝ се опря в твърдия пръстен под на криптата. Тя видя Йонан, проснат в локвата кръв, видя косата, изтръгната от куршума, разкъсал черепа му, и очите, които състрадателният убиец бе затворил, след като му бе отнел живота. Изправи се, вдигна глока, прицели се, водейки се по дулото на оръжието и го стисна с всички сили. Очите ѝ бяха пълни със сълзи, но знаеше, че няма да пропусне, деляха ги само два метра разстояние.

— Копеле мръсно! — викна.

— Не го прави, Амая. — Маркина я погледна отчаяно и с дълбока тъга вдигна пистолета, който тя позна. Това беше оръжието на Йонан. Прицелвайки се в главата ѝ, той прошепна: — Жалко!

Изстрелите откъм входа на криптата изтрещяха оглушително, усилени многократно от тясното пространство. По-късно Амая нямаше да може да каже два ли са били, или три, заедно с гръмотевиците. Маркина наведе очи към гърдите си, смаян от пронизващата болка, която не успя да се отрази на лицето му. Силата на попаденията от такова късо разстояние го запрати напред и той се просна по лице до Амая. Кръвта бликаше от гърба му и обагряше в червено сивия му костюм. Тя видя Ириарте, клекнал пред входа на криптата; мокър до кости и с още димящо оръжие в ръка, той тръгна към нея, питайки я дали е добре. Амая се наведе над Маркина, измъкна пистолета на Йонан и погледна Ириарте, сякаш му дължеше обяснение.

— Той е убил Йонан.

Ириарте кимна със стиснати устни.

Най-напред настъпи тишината — бурята се отдалечаваше, отстъпваше бързо, бягайки почти. Междувременно пристигнаха линейката, съдебният лекар, агентите на Ерцаинца[32], съдията, комисарят. Сериозните и загрижени лица, думите, произнесени шепнешком, като на погребение, покрусата и уплахата отначало подтикваха към сдържаност и предпазливост. После дойде ред на думите. Минаваше обед, когато приключиха с показанията. Адвокатите Лехарета и Андия бяха задържани в кабинета им сред шумни протести и заплахи за подаване на жалби. Окръжната полиция от управлението в Елисондо се зае с „Арги Белц“ в Орабидеа; първите сведения сочеха, че Росарио се е крила там през периода, в който се водеше за изчезнала. Когато пристигнаха в дома на акушерката Идалго, в Ирурита, я завариха обесена на красивия ѝ орех, а в Памплона Инма Еранс, вярна на фалшивия си и вероломен нрав на грозна гейша, лееше сълзи, опитвайки се да убеди всеки, който пожелаеше да я слуша, че е действала под натиск. Лекарите от Института по съдебна медицина в Сан Себастиян, добили печална слава с блестящото разпознаване на човешки останки, най-вече на деца в не един разтърсил страната случай, щяха да работят седмици наред, за да идентифицират и датират тленните останки на дечицата, зловещ дар пред ковчега, който се оказа празен.

Бе пусната заповед за издирването на Шабиер Маркина (Табесе).

Хората от Вътрешния отдел приключиха работата си по-бързо от очакваното, като се имаше предвид, че бе стреляно по съдия. Ириарте щяха да тормозят още известно време, но нея я оставиха на мира веднага щом им връчи писмения си рапорт. Рапорт, в който не пропусна нищо, свързано с разследването, но спести всичко, отнасящо се до нея самата и интимните ѝ отношения с Маркина.