Даровита

Замъкът на Елис се намираше на няколко часа езда. Пристигнаха и икономът ги въведе в голяма библиотека, където Елис пишеше нещо зад бюрото. Пълните с книги рафтове се издигаха толкова нависоко, че за да ги стигат, бяха подпрели върху тях стълби от изящно тъмно дърво. При влизането им лорд Елис се изправи и ги погледна дръзко с вирната брадичка. Беше дребен мъж с четинеста черна коса; тънките му пръсти лежаха разперени върху плота на писалището.

— Знам защо си дошъл, Гидън — посрещна ги той.

Гидън прочисти смутено гърло.

— Искаме да говорим с теб, Елис, и с дъщерите ти.

— Компанията ви не е подходяща за дъщерите ми — отвърна Елис и стрелна с поглед Катса.

Не трепна, когато срещна очите й, и тя го поздрави мислено.

Време беше да действа. Преброи трима прислужници. Стояха с изопнати гърбове до стената.

— Лорд Елис. Ако искате слугите ви да са в безопасност, отпратете ги навън — посъветва го тя.

Гидън се втренчи изненадано в нея, защото обикновено не постъпваха така.

— Катса…

— Не ми губете времето, лорд Елис — прекъсна го тя. — В противен случай ще ги отстраня аз.

Лорд Елис посочи вратата на хората си.

— Вървете — нареди им той. — Не позволявайте на никого да влиза. Заловете се със задачите си.

Най-вероятно задачата им се състоеше незабавно да отведат дъщерите далеч от имението, ако изобщо бяха тук. Лорд Елис изглеждаше предвидлив човек. Вратата се затвори и Катса вдигна ръка да смълчи Гидън. Той я изгледа ядно, но тя не му обърна внимание.

— Лорд Елис, кралят иска да ви убедим да изпратите една от дъщерите си в Нандър. Няма да успеем, предполагам.

Лордът я наблюдаваше с вкаменено лице, вперил очи в нейните.

— Правилно.

Катса кимна.

— Ясно. В случай, че думите ни отидат нахалост, Ранда ми нареди да ви подложа на мъчения, докато някоя от дъщерите ви не приеме да се омъжи за ландърския лорд.

Лицето на Елис не трепна.

— Предвиждах го.

— Какво правиш, Катса? — попита я шепнешком Гидън.

— Кралят… — продължи Катса и кръвта нахлу с такава сила в лицето й, че се наложи да се подпре върху писалището, — понякога кралят е справедлив. В този случай обаче не е. Иска да пречупи волята ви. Но не го прави лично. Възлага задачата на мен. А аз… — внезапно Катса усети прилив на сили; отблъсна се от писалището и изправи гръб, — аз няма да изпълня заповедта му. Няма да принудя нито вас, нито дъщерите ви да му се подчините. Милорд, свободен сте да постъпите както желаете.

В стаята се възцари мълчание. Елис зяпна от удивление и се облегна тежко върху писалището, сякаш досега го е крепила опасността, а липсата й го е омаломощила. Гидън, изгубил дар слово, бе затаил дъх. Ол, застанал встрани, я наблюдаваше с умилено, загрижено лице.

— Изненадан съм, милейди — продума най-сетне лорд Елис. — Благодаря би, милейди. Всъщност думите са безсилни да изразят признателността ми.

Катса не смяташе, че е редно да й благодарят, задето не причинява болка. Да доставяш радост е похвално, да причиняваш болка — противно. Да не пораждаш нито едното, нито другото е нищо, а нищото не предизвиква благодарност.

— Не ми дължите признателност — отсече тя. — Опасявам се, че неприятностите ви с Ранда няма да приключат.

— Катса… — обади се Ол. — Сигурна ли си, че искаш да постъпиш така?

— Помисли ли какво ще ти стори Ранда? — додаде Гидън.

— Каквото и да направиш — увери я Ол, — ние ще те подкрепим.

— Не — възрази Катса. — Няма да ме подкрепяте. Сама ще понеса отговорността. Ранда трябва да остане с впечатлението, че с Гидън сте се опитали да ме принудите да изпълня заповедта му, но не сте успели.

Почуди се дали ще се наложи да ги нарани, за да изглежда по-убедително.

— Но ние също не искахме да изпълним нареждането му — уточни Гидън. — Нашите думи те тласнаха да вземеш това решение. Нямаме право да наблюдаваме безучастно как…

— Разбере ли, че не сте се подчинили — подхвана назидателно Катса, — ще ви хвърли в затвора или ще ви убие. Мен не може да ме нарани. Дори всичките му стражи не са способни да ме заловят. А дори да ме заловят, на мен не разчита цяло домакинство, както на теб, Гидън, и нямам съпруга като теб, Ол.

Гидън я изгледа мрачно. Отвори уста да проговори, но Катса го прекъсна.

— Отидете ли в затвора, на никого няма да сте от полза. Рафин се нуждае от вас. Аз също ще се нуждая от вас, където и да съм.

Гидън се опита да продума.

— Няма…

Налагаше се да го принуди да проумее. Да му отвори очите на всяка цена. Стовари юмрук върху писалището и документите отхвръкнаха на пода.

— Ще убия краля! — извика тя. — Ще убия краля, ако откажете да ме послушате. Това е мой и само мой бунт. Не се ли съгласите, кълна се в Дарбата си, ще убия краля.

Не знаеше дали ще го направи. Но знаеше, че се е развилняла достатъчно, за да й повярват. Обърна се към Ол.

— Кажи, че си съгласен.

Ол прочисти гърло.

— Ще бъде както искаш, милейди.

Погледна Гидън.

— Това не ми харесва — промърмори той.

— Гидън…

— Както кажеш… — примири се той и впи очи в пода със зачервено, сърдито лице.

Катса се обърна отново към Елис.