Даровита

Защо По не й спомена, че при вида на пръстена, хората му ще обезумеят? Сега обаче се налагаше да действа; по-късно щеше да се ядосва. Блъсна Битърблу в ъгъла, за да застане между нея и всички други в каютата. Обърна се и блокира толкова силно ръката на Джем, че той изпусна ножа на пода. Препъна го, сниши се да избегне сабята на Беър, извъртя се и ритна едрия моряк по главата. Беър се просна на пода, а тя притисна към гърлото на Джем собствения му нож. Подхвана с крак сабята на Беър, улови я със свободната си ръка и я насочи към третия моряк, готов да се нахвърли върху нея с ножа си. Пръстенът още се люлееше в дланта й — същата, която стискаше дръжката на сабята — и капитанът не отлепяше очи от него.

— Спри! — извика Катса на третия моряк. — Не искам да те нараня. Не сме крадци.

— Принц По никога не би дал пръстена си на съндърски бездомник — процеди Джем.

— А вие подценявате принца си — отвърна Катса, забивайки коляно в гърба му, — ако смятате, че съндърски бездомник може да го ограби.

— Добре — обади се капитанът. — Стига толкова! Оставете оръжията, милейди, и пуснете хората ми.

— Ако този ме нападне — предупреди Катса, сочейки с острието на сабята третия моряк, — ще заспи до Беър.

— Ела, Пач — нареди капитанът на моряка. — Прибери ножа. Веднага! — добави властно, когато той се поколеба.

Морякът изгледа заплашително Катса, но се подчини.

Тя пусна оръжията на пода. Джем се изправи, разтри врат и й се намръщи. Катса изреди наум няколко пиперливи думи, които с удоволствие би изкрещяла на По, и нахлузи отново пръстена около врата си.

— Какво направи с Беър? — попита капитанът.

— Ей сега ще се събуди.

— Дано.

— Ще се опомни.

— А сега ми обясни всичко — настоя капитанът. — Знаем, че принцът ни беше в Мидлънс, в двореца на крал Ранда. Чухме, че тренира. С теб, ако не греша.

Откъм ъгъла се чу гъргорене. Обърнаха се и видяха Битърблу да повръща, присвита на колене до стената. Катса й помогна да се изправи. Момичето се вкопчи непохватно в нея.

— Подът се движи.

— Да. Ще свикнеш — успокои я Катса.

— Кога? Кога ще свикна?

— Ела, дете.

Катса буквално пренесе Битърблу до капитана.

— Капитан Фаун, това е принцеса Битърблу от Монсий — представи я тя. — Братовчедка на По. Както предположихте, аз съм Катса от Мидлънс.

— Предполагам също, че на това око му няма нищо — отбеляза капитанът.

Катса смъкна превръзката от зеленото си око. Погледна жената, която срещна невъзмутимо очите й. Обърна се към Джем и Пач. Най-сетне проумели, те повдигнаха високо вежди. Чертите им, тъмните им коси, златните халки по ушите им се сториха болезнено познати на Катса. Както и хладнокръвието, с което срещаха погледа й.

Обърна се към капитана.

— Смъртна опасност грози принцесата — обясни тя. — Наложително е да я отведа в Лиенид, за я скрия от онези… онези, които я заплашват. По ме увери, че ще ни помогнете, когато видите пръстена. Откажете ли ми обаче, ще впрегна цялата сила на Дарбата си, за да ви принудя да го направите.

Капитанът впи очи в нея с неразгадаемо изражение.

— Покажи ми пак пръстена.

Катса пристъпи напред. Не искаше да вади отново пръстена, предизвикващ такова безумие. Капитанът обаче не се страхуваше от нея. Протегна се към врата й и хвана с два пръста златната халка. Обърна го насам-натам. Пусна го и се взря в Битърблу. След миг погледна пак към Катса.

— Къде е принцът ни?

Катса размисли бързо и реши, че трябва да съобщи на тази жена поне част от истината.

— Не е тук. Раниха го и се възстановява.

— Умира ли?

— Не — сепна се Катса. — Не, разбира се.

Капитанът се намръщи.

— Защо тогава ти е дал пръстена?

— Обясних ви. Даде ни го, за да ни вземат на лиенидски кораб.

— Глупости! Ако това е целял, защо не ти е дал пръстена на краля или на кралицата?

— Не знам — отвърна Катса. — Не разбирам значението на пръстените. Знам само кого представляват. По ми даде този.

Капитанът повдигна подозрително вежди. Катса стисна зъби и се подготви да изрече нещо много хапливо, ала гласът на Битърблу я възпря.

— По наистина й даде пръстена — отрони немощно детето с пресипнал глас; тялото й сякаш се бе смалило наполовина. — Не й обясни какво означава. Вие й обяснете. Незабавно!

Капитанът погледна замислено Битърблу. Момичето вирна брадичка с мрачно и неотстъпчиво изражение. Възрастната жена въздъхна.

— Много рядко лиенидите се разделят с пръстените си, а почти никога — с пръстена, по който ги разпознават. Да дадеш този пръстен, означава да се простиш с идентичността си. Принцесо Битърблу, милейди Катса носи на шията си пръстена на седмия принц на Лиенид. Ако принц По наистина й го е дал, значи се е отказал от титлата си и вече не е лиенидски принц. Подарява й статута си, замъка и наследството си.

Катса се ококори. Придърпа стол и се стовари върху него.

— Невъзможно…