Даровита

Най-силно копнееше да се изкачи на най-високата мачта и да увисне от небето. В един безоблачен ден Пач, оказал се помощник-капитан, изпрати моряк на име Ред да развърже оплетените въжета и й разреши да се изкатери с него.

— Не я подстрекавай — укори го Битърблу, сложила ръце на хълбоците и вирнала гневно брадичка с яростно изражение, макар и с три лакътя по-ниска от него.

— Принцесо, някой ден тя ще се изкатери и без моето позволение. Предпочитам да е сега, за да я наблюдавам, отколкото да го направи нощем по време на буря.

— Да не мислиш, че ако й разрешиш да се качи сега, друг път няма…

— Внимавай! — извика Пач.

Палубата се наклони и Битърблу политна напред. Той я улови и я вдигна на ръце. Наблюдаваха как Катса се катери по мачтата след Ред. Най-сетне ги погледна отвисоко, от небето. Клатеше се толкова силно напред-назад и се чудеше как Ред изобщо ще успее да разплете нещо. Междувременно си спомни как в началото Битърблу не се доверяваше на мъжете. А сега позволяваше на този огромен моряк да я прегръща бащински, обвила с длан врата му, докато двамата се заливат от смях за нейна сметка.

Според предвижданията на капитана плаването щеше да продължи четири-пет седмици. Корабът се движеше бързо и през повечето време бяха сами в океана. Изкатереше ли се на мачтата, Катса винаги се оглеждаше за преследвачи, но никой не ги гонеше. Беше приятно да не се чувстваш като беглец и да не се налага да се криеш. В открито море бяха в безопасност — сами с капитан Фаун и екипажа. Моряците не се отнасяха подозрително към тях и Катса постепенно повярва, че никой от слуховете, разпространявани от Лек, не ги е застигнал.

— В Сънклиф не се задържахме дори цял ден — обясни й капитанът. — Извадихте късмет, принцесо, благодарение на Дарбата ми.

Въпреки лютата зима напредваха бързо. Променяха курса често. Пътят им сигурно приличаше на странен танц по водата, ала успяваха да избягнат най-яростните фъртуни.

През първите дни Битърблу се чувстваше много зле и единственото занимание на Катса бе да се грижи за нея и да размишлява. Тогава тя разказа на капитана за Дарбата на Лек, принудила ги да побягнат от Монсий. Сподели го, защото с тревога осъзна, че четирийсетте мъже на борда на кораба знаят коя е Битърблу и накъде отива. Това означаваше четирийсет евентуални информатори, щом Катса и Битърблу стигнат целта, а корабът поеме по обичайния си търговски маршрут.

— Гарантирам за надеждността на хората си, принцесо — успокои я капитан Фаун.

— Не разбираш — възрази Катса. — Замесен ли е крал Лек, няма никакви гаранции за надеждност. Дори да се закълнат да мълчат, ако чуят мълвите на крал Лек, ще забравят дадената дума.

— Какво да направим тогава, принцесо?

С присвити устни, Катса се втренчи в чертежите върху масата пред тях. Силно я гнетеше мисълта да изрече неизбежното. Зачака капитанът да се досети. Не чака дълго.

— След като ви свалим в Лиенид, искате да останем в открито море — каза възрастната жена с остър глас, все по-хладен при всяка следваща дума. — Да плаваме цяла зима, дори и по-дълго, докато вие с принц По, с когото дори не поддържате връзка, не намерите начин да обезвредите краля на Монсий. После, предполагам, ще чакаме някой да ни потърси и да ни покани да се върнем на брега? По-точно да се върнат оцелелите, принцесо, защото провизиите ни ще свършат. Корабът ни е търговски, както знаете, пътува от пристанище до пристанище, където се снабдява с храна и вода. Достатъчно изпитание е, че се връщаме направо в Лиенид.

— Трюмът е пълен със зеленчуци и плодове за продан — напомни й Катса. — А хората ти умеят да ловят риба.

— Водата ни ще свърши.

— Тогава ще насочиш кораба към буря.

По лицето на капитана се изписа смайване. Катса разбираше колко абсурдно е предложението й, какво безумие е да очаква корабът да се движи в кръг из някой мразовит морски предел, очаквайки новини, които навярно никога няма да пристигнат. И всичко това, за да спасят един млад живот. От устата на капитана се изтръгна звук, изразяващ отчасти неверие, отчасти смях и Катса се подготви за спор.

Жената обаче се втренчи замислено в дланите си и изненада Катса, когато най-сетне проговори.

— Искате много — подхвана тя, — ала не мога да се преструвам, че не разбирам каква е причината. Някой трябва да спре Лек. Не само заради принцеса Битърблу. Дарбата му е могъща, а крал с такава сила е заплаха за седемте кралства. Ако слуховете не достигнат екипажа ми, ще разполагаме с четирийсет мъже и една жена с непомрачени съзнания. А и обещах да ви помогна.

Дойде ред на Катса да се смае.

— Наистина ли ще го направиш?

— Принцесо, и без друго нямам право да ви откажа — въздъхна капитанът. — Но ще изпълня охотно молбата ви, стига да не навредя на хората си и на кораба. И при условие, че ще ме възмездите за претърпените загуби.

— Това се подразбира.

— В търговията нищо не се подразбира, принцесо.