Не след много тя забременяла и като дошло време, родила момиче, на което Гуалтиери се зарадвал много. Не щеш ли, след време в главата му щукнала друга мисъл, сиреч да провери търпението й с продължителни и най-трудни изпитания; затова отначало почнал да я кори със слова, преструвайки се на много ядосан, и твърдял, че неговите васали не били доволни от нея заради ниското й положение; че недоволството им се засилило, като видели, че почнала и деца да ражда, че негодували от раждането на момичето, че изобщо друго не правели, а само роптаели.
Като изслушала тия слова, жена му отвърнала, без да трепне и без да промени доброто си чувство към него: „Господарю мой, постъпи с мен така, както смяташ, че ще бъде най-изгодно за твоята чест и за твоя покой; аз ще приема всичко, понеже знам, че съм от по-долен произход от тях и не съм достойна за почитта, до която ти ме издигна по твоя собствена воля.“ Отговорът й се понравил твърде много на Гуалтиери, понеже разбрал, че тя не се била възгордяла ни най-малко от уважението, което й оказвали той или другите люде.
Малко след като уведомил с най-общи слова жена си, че поданиците му не могат да понасят момичето, което тя му родила, Гуалтиери подучил един свой слуга какво да й каже, а слугата отишъл при нея с опечален вид и й рекъл: „Мадона, ако сам не си желая смъртта, аз ще трябва да изпълня повелята на моя господар. Той нареди да взема вашата дъщеря и да я…“ — и млъкнал. Като чула това и погледнала слугата в Лицето И като си припомнила изречените преди малко слова, Гризелда разбрала, че слугата е получил заповед да убие детето; затуй тя грабнала момиченцето от люлката, целунала го и го благословила, и макар сърцето й да се късало от мъка, без да трепне, подала детето на слугата с думите: „Вземи дъщеря ми и изпълни най-точно всичко, каквото ти е заръчал твоят и мой господар, но не оставяй детето да стане плячка на зверовете или птиците, освен ако господарят ги е заповядал да постъпиш така.“
Слугата взел момичето и съобщил на Гуалтиери отговора на жена му. Гуалтиери останал удивен от нейната твърдост и пратил слугата да занесе детето при една негова роднина в Болоня с молба тя да запази всичко в тайна, да не казва чия дъщеря е момичето, да го възпитава най-грижливо и да го учи на добри обноски.
Не щеш ли, скоро след тая случка жена му отново забременяла и когато дошло време, родила момче, на което Гуалтиери се зарадвал твърде много, но понеже онова, което вече извършил, му се струвало недостатъчно, той наранил жена си още по-жестоко, като веднъж й казал с гневен израз на лицето: „Жено, след като ти ми роди това отроче от мъжки пол, аз изобщо не мога да се разбирам с хората си, толкова са възмутени, загдето след мен ще имат за синьор внука на Джануколо; поради това аз се боя, че за да не бъда принуден да отида в изгнание, ще ми се наложи да извърша отново същото, което вече направих веднъж, а после да те изгоня и да си взема друга съпруга.“
Жена му го изслушала, без да трепне, и отвърнала: „Господарю мой, гледай ти да си доволен и да бъде задоволено твоето желание, а за мен не се грижи, защото нищо друго не ми е така скъпо, колкото това, което ти обичаш.“ Не минало много време и Гуалтиери пратил да вземат сина, както по-рано пратил за дъщерята; престорил се отново, че е заповядал да убият детето, а го пратил да бъде възпитавано в Болоня, както постъпил и с дъщеря си; жена му посрещнала това със същия невъзмутим вид и със същите слова, както направила на времето и за дъщеря си, а Гуалтиери се чудел и се маел и си мислел, че никоя друга жена няма да стори това, което вършела неговата съпруга, и че ако не знаел за привързаността й към децата (което много го радвало), би могъл да сметне, че тя постъпва така от равнодушие; сега обаче му станало ясно, че тя се държи като истински разумна жена.
Неговите поданици, които предполагали, че той наистина е заповядал да убият децата, много го упреквали и го смятали за жесток човек, а към жена му изпитвали най-голямо съжаление; но на жените, които идвали да й изкажат съчувствие заради убитите й деца, тя отвръщала едно-единствено нещо: че на нея е угодно само онова, що е угодно на този, който е станал причина те да се родят.