Декамерон

Разните вещи притежават разни качества. Няма нива, колкото и добре да е обработена, където да не се срещат коприва, бодли и тръни, примесени с най-хубавите треви. Да не говорим за това, че когато човек се залови да беседва с млади и неуки девойки — а повечето от вас са такива, — би било глупаво да се старае да търси най-изящни случки и да полага прекомерни грижи, за да си служи с добре отмерена реч. Но, така или иначе, която от вас почне да чете новелите, нека прескочи тия, дето я дразнят, а да чете ония, дето й се нравят; а за да не може никой да се излъже, всички те носят означено на челото си онова, което е скрито в утробата им.

Мисля също, че ще се намери и някоя измежду вас, която да каже, че сред новелите се срещат и такива, които са твърде дълги; на нея ще кажа още веднъж, че дори и да бяха кратки, който седне да ги чете, а пък си има друга работа, ще извърши голяма глупост. И въпреки че откак почнах да ги пиша, та до тоя час, когато най-сетне стигнах до края на труда си, измина много време, аз не съм забравил, че предлагам труда си на дамите, дето скучаят, а не на другите; когато някой чете, за да си запълни времето, за него нищо не може да бъде дълго, стига да му дава онова, заради което си е послужил с него. Кратките неща подхождат много повече на тия, дето учат и полагат усилия, не за да си запълнят времето, а за да го употребят най-полезно, докато вие, млади дами, разполагате с много повече свободно време, отколкото времето, което запълвате с любовни наслади. Освен това, тъй като никоя от вас не отива да се учи нито в Атина, нито в Болоня, нито в Париж, на вас трябва да се говори много по-подробно, отколкото на тия, дето са развили ума си с учение.

Аз не се съмнявам ни най-малко, че ще се намерят и такива, дето ще кажат, че разказите изобилствуват с хапливи слова и празни приказки и че не приляга на човек, разумен и с тежест, да пише подобни неща. На тях аз би трябвало да благодаря, и им благодаря, задето се грижат за доброто ми име, подтиквани от добронамерено усърдие. Но на техните възражения ще отвърна така: признавам, че съм човек с тежест и че съм бил претеглян през повечето дни на моя живот; затова, обръщайки се към тия, дето не са ме претегляли, искам да им кажа, че не притежавам никаква тежест, напротив, толкова съм лек, че плувам на повърхността. А като имам предвид, че повечето проповеди на монасите, с които те се стремят да накарат людете да осъзнаят греховете си, днес са изпълнени и с хапливи слова, и с празни приказки, и със смехории, аз прецених, че всичко това ще подхожда и за моите новели, написани, за да прогонят мрачното настроение на дамите. Но ако те се посмеят на тия неща повече, отколкото трябва, те много лесно биха могли да бъдат излекувани с плача на Йеремия, със страданията на Спасителя и с покаянието на Магдалина.

А кой не ще потвърди, че ще се намерят и такива, които ще кажат, че езикът ми е хаплив и отровен, понеже на някои места пиша истината за монасите? На такива, дето ще заявят това, нека им бъде простено, защото не бива да вярваме, че са били подтиквани от друга причина освен от праведност; та нали монасите са добри люде, те избягват несгодите от любов към Бога и мелят каквото им падне, но се спотайват, и ако не миришеха толкова на пръч, общуването с тях щеше да е много по-приятно.

Въпреки това аз признавам, че нещата на тоя свят не са трайни, а са в непрекъснато движение; същото навярно се е случило и с моя език, за който неотдавна една моя съседка заяви (аз не вярвам на собствената си преценка, която избягвам да прилагам за всичко, що ме засяга), че бил най-хубавият и най-сладък език на тоя свят; вярно е, че когато това се случи, оставаха да бъдат написани още малко от гореспоменатите новели. Но толкоз в отговор на тия, дето се отнасят с такова пристрастие.

А сега, оставяйки всяка една да говори и да вярва каквото тя си иска, време е да сложим край на словата и да благодарим най-смирено на Тогова, който ми помогна да стигна до желания край след толкова много труд.

А вие, мили дами, останете си в мир с неговата милост и ако се случи това, което сте прочели, да е донесло полза на някоя от вас, споменете си за мен.

ТУК ЗАВЪРШВА ДЕСЕТИЯТ

И ПОСЛЕДЕН ДЕН НА КНИГАТА,

НАРЕЧЕНА „ДЕКАМЕРОН“.