Декамерон

Да идеше без ревност Любовта,
ще има ли жена родена,
доволна като мене на света?

Щом с младостта нехайна
за хубавец жената заплати,
за добродетели рояк,
за неговата стойност трайна,
за жар, обноски, говор и плещи
и за насладите по мрак,
спасението му възлюбих чак,
от него възхитена,
и в него виждам всяка красота.

Но тъй като се сещам, че жените
не ще да са по-глупави от мен,
треперя в страх;
и вярвайки, че дяволити,
ще го желаят другите весден,
раздирам се заради тях;
така онуй, което аз мечтах,
ме прави натъжена
и плача с яд в живот от тъмнота.

Ако почувствам вяра
в синьора мой, тъй както и цена,
не ще съм аз ревнива;
но всъде с тоя поглед шаря
и щом като ухажва го жена,
престъпна мисъл се за мен разкрива;
копнеж за смърт тогава ме побива
и от съмнение ранена,
не мога вече да го прекратя.

Така че моля всяка
жена, за бога, о, да не посмява
да ми вреди, защото,
ако една такваз го чака
и с думи, знаци, ласки пожелава
синьора мой, не ми гласи доброто,
и разбера ли аз каквото
ми готви, да не бъда безчестена,
горчиви сълзи ще изплаче тя.

Когато Фиамета завършила своята канцона, Дионео, който бил до нея, се засмял и рекъл:

— Мадона, ще бъде много любезно от ваша страна, ако заявите пред всички кой е вашият любим, за да не би от незнание да ви отнемат владението, тъй като виждам, че това много ви гневи.

После те изпели още няколко канцони, а след като минала почти половината нощ, всички, по нареждане на краля, се прибрали да си починат.

Когато настанал новият ден, всички станали и след като сенешалът изпратил вещите, дружината тръгнала по пътя към Флоренция начело с благоразумния крал. Тримата младежи оставили седемте дами в „Санта Мария Новела“, откъдето били потеглили с тях, сбогували се и тръгнали да търсят други развлечения, а дамите, когато решили, че е време, се прибрали по домовете си.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА АВТОРА

Благородни млади дами, за чиято разтуха се заех с този така дълъг труд, струва ми се, че с Божията милост, която, както предполагам, ме осени благодарение на благочестивите ви молитви, а не заради някакви мои заслуги, аз завърших докрай онова, дето бях обещал да изпълня в началото на моята творба; и като благодаря най-напред на бога, а после на вас, налага се да дам почивка на перото и на уморената си десница. Но преди да сторя това, аз възнамерявам да възразя накратко по повод на някои неща, които, сякаш предизвикани от мълчаливи въпроси, биха могли да бъдат изказани или от някоя от вас, или пък от други (въпреки че според мен — уверен съм в това — тези новели не дават основание за подобни въпроси повече, отколкото някои други; напротив, доколкото си спомням, аз още в началото на четвъртия ден доказах, че новелите не дават основания за такива мисли).

Може би някои ще кажат, че съчинявайки тези новели, аз съм си позволил твърде голяма свобода, като например карам понякога дамите да разказват и доста често да слушат приказки, които честните жени не би трябвало нито да разправят, нито да слушат. Аз ще отрека това, защото не съществува неприличен разказ, който, стига да е предаден с подходящи слова, да не приляга на когото и да било; струва ми се, че в това отношение съм постъпил както трябва. Но понеже нямам намерение да споря с вас, нали лесно ще ме оборите, нека предположим, че нещата стоят точно така; аз твърдя, че ако трябва да отговоря защо съм постъпил по този начин, мога начаса да ви посоча много причини.