Декамерон

Първо, ако в някоя новела наистина има нещо подобно, то се е налагало от естеството на самите разкази, защото, ако се погледне на тях с разсъдливото око на човек, разбиращ от такива неща, ще стане съвсем ясно, че не бих могъл да ги кажа по друг начин, без да променям тяхната форма. Ако ли пък в тях се среща нещо съвсем дребно, някоя малко по-свободна думичка, смятана за неприлична от ония лицемерни светици, дето претеглят повече словата си, отколкото своите дела, дето се стараят по-скоро да се покажат добри, отколкото да бъдат такива в действителност, то аз ви казвам, че трябва да бъда корен, загдето съм писал подобни слова, толкова, колкото заслужават да бъдат укорявани и мъжете, и жените, които по цял ден приказват само за „дупка“ и „запушалка“, за „хаван“ и „черясло“, за „наденица“ и за „салам“ и за други тям подобни работи.

Да не говорим за това, че моето перо би трябвало да се ползува с не по-малки права, отколкото четката на живописеца, който без всякакъв укор от наша страна (какъвто би бил напълно справедлив) не само заставя свети Михаил да поразява змея с меч или копие и свети Георги — дракона, където той си иска, ами изобразява Адам като мъж и Ева като жена, а Оня, който пожела да умре на кръста заради спасението на човечеството, го изобразява прикован за краката към кръста кога с един, кога с два гвоздея.

Освен това съвсем ясно може да се види, че всички тия приказки не се разказват в църква, за чиито дела трябва да говорим с най-чисти помисли и слова (въпреки че в нейните истории някои неща се предават по начин, различен от този, по който аз съм ги описал), нито в школите за философи, където приличието е не по-малко необходимо, отколкото навсякъде другаде; не се разказват и между духовници или философи, а в градини, на разни места за забавление, пред млади, но вече зрели и неподатливи на разказите хора, и то в такова време, когато и най-почтените люде не са смятали за неприлично да ходят с гащи на главата, за да си спасят кожата.

Както всяко друго нещо, така и тия разкази, каквито и да са, могат да бъдат и вредни, и полезни; но това зависи от слушателя. Та кой не знае, че, както твърдят Чинчилионе, Сколайо114 и мнозина други, за людете виното е отлично нещо, докато същото това вино е вредно за тия, дето имат треска? Нима ние ще кажем, че то е лошо, защото е вредно за трескавите? Кой не знае, че огънят е много полезен, дори необходим за смъртните? Ще кажем ли, че е вреден, загдето изгаря къщи, села и градове? И оръжието пази благополучието на тия, дето искат да живеят в мир, но същото това оръжие често убива люде, и то не защото е вредно, а по вина на тия, дето си служат с него със зъл умисъл. Нито един покварен ум никога не е разбирал правилно нито едно слово и както приличните слова не могат да бъдат от полза за такъв ум, така и не особено приличните не са в състояние да заразят здравия ум освен по начина, по който калта замърсява слънчевите лъчи, а земните мръсотии — прелестта на небето. Кои книги, кои слова, кои букви са по-свети, по-достойни и по-почтени от тия на светото писание? И въпреки това имало е много люде, които са ги тълкували превратно и са завличали на гибел не само себе си, ами и другите.

Всяка вещ сама по себе си е годна за нещо, но ако бъде употребена лошо, може да стане вредна за мнозина; същото ще кажа и за моите новели. Ако някой пожелае да извлече от тях лош съвет или лош пример, те никому не ще се противят, ако случайно в тях се намери нещо лошо и почнат да ги изстискват и усукват, за да го извлекат; а който пожелае да почерпи от същите новели полза и изгода, те няма да му откажат и стига да бъдат четени в подходящо време и от ония, за които са разказани, не би могло да не се признае, че те са и полезни, и пристойни. Която от вас предпочита да чете „Отче наш“ или да изпече просеник или баница за Духовния си наставник, нека го прави; новелите не ще хукнат подир никоя, за да я накарат да ги прочете, въпреки че лицемерните светици често разказват и вършат какви ли не работи.

Ще се намерят и такива, дето ще кажат, че тук има някои новели, които, ако изобщо ги нямаше, щеше да бъде по-добре. И така да е; но аз не можех и че биваше да пиша неща, дето не са разказвани, и ако тия, които разказваха, казваха само хубави новели, то и аз щях да напиша такива. Но дори да предположим, че аз съм ги измислил и написал — което не е вярно, — ще кажа, че пак не бих се засрамил, загдето не всички са хубави, защото, като изключим Господа Бога, няма майстор, който да върши всичко добре и съвършено; та нали и Карл Велики, първият създател на паладините, не съумя да ги направи на брой толкова, че да стигнат за цяла войска.