Ден нула

— Насам, но внимавай! — извика в отговор той. — Двама мъртви, единият е снайперист. Може да има и други.

— Може ли да се приближим? — прозвуча гласът на Коул десет минути по-късно.

Пулър се огледа за последен път.

— Добре.

След още няколко минути зърна Коул и двама полицаи.

— Пулър?

— Твое дясно — отвърна той и напусна укритието си.

Тримата се приближиха и наобиколиха труповете. Пулър се наведе и преобърна тялото на снайпериста.

— Осветете го — заповяда той.

— Това е онзи, който се представяше за Тредуел! — извика Лу, единият от помощниците.

— Предполагах — кимна Пулър и се изправи.

— Как така?

— Отговаря на описанието, което ти му направи. Сега вече знаем, че умее да убива и от разстояние.

Лу погледна към другото неподвижно тяло.

— Какво си му направил?

— Убих го — простичко отвърна Пулър. — Преди той да ме убие.

— Онзи в двора на пожарната е Дики Строс — обади се Коул.

— Знам.

— Какво е търсил тук?

— Имахме среща.

Тя се наведе над обезобразените ръце на снайпериста.

— Ти ли го подреди така?

— Посегна към оръжието си — кимна Пулър. — Помислих, че нарочно, за да ме принуди да го застрелям. Не го направих и той се самоуби. Трябваше да предвидя и този вариант. Но е трудно да попречиш на някой, който е решил да сложи край на живота си и държи пистолет.

— Така е — кимна тя.

— А сега да отцепим местопрестъпленията — огледа се Пулър. — Повикай Лан Мънро и всички останали, които са ни нужни. После ние с теб ще си поговорим.

— За какво?

— За много неща.

76

Пулър се отби за малко в мотела и пое към дома на Коул. Тя го посрещна на вратата и го поведе към кухнята.

— Имам бира, искаш ли?

— Не, не ми се пие.

Седнаха срещу прозореца, който гледаше към задния двор. Беше горещо и влажно, а климатикът на стената не вършеше повече работа от онзи в мотела.

— Отскочих до работното място на Тредуел — започна Коул. — Колегите му твърдят, че от склада не липсва нищо. Нямат представа откъде са се появили следите от волфрамов карбид в къщата му, тъй като изобщо не работят с подобни вещества.

— Значи нищо, така ли?

— Нищо.

— Аз открих причините за съществуването на лабораторията за метамфетамин.

— Какви са?

Той разказа какво е намерил в сградата на пожарната.

— По дяволите! — възкликна тя. — Значи клубът «Ксанаду» се занимава с разпространение на дрога?

— Така изглежда — кимна Пулър. — Но това не ни помага с нищо, а времето тече.

— Какво искаш да кажеш?

Той ѝ предаде част от разговора си с Джо Мейсън. За газопровода под управлението на Трент, за атомната електроцентрала, която по всяка вероятност бе истинската мишена на терористите. Накрая спомена и за финансовите проблеми на Роджър Трент.

Тя го изслуша, остави бирата си на масата и се облегна назад.

— Не знам какво да кажа. Джийн никога не е споменавала, че имат парични проблеми. Какво по-точно сподели с теб?

— Според мен беше момент на слабост. Аз не съм член на семейството. Може би не е искала да те безпокои, а може би просто се срамува да признае, че отново я заплашва бедност.

— Искаш ли да хапнем нещо? Изведнъж огладнях!

— Не е време за ядене, Коул. Разполагаме с по-малко от два…

— Трябва да правя нещо, Пулър — прекъсна го с треперещ глас тя. — Нещо нормално, например да приготвя сандвичи. Иначе ще полудея! Никога не съм допускала подобен развой на събитията. Такива гадории не могат да се случват в градчета като Дрейк!

— Добре, добре. Нека ти помогна.

Направиха сандвичи с пуешко и кисели краставички. Захапаха ги на крак, направо пред печката.

— За какво си мислиш? — тихо попита тя.

— Стрелецът е знаел какво прави — замислено отвърна той. — Първокласна пушка, отлично подбрани муниции. Избира добра позиция, ликвидира мишената и почти успява да изчезне. Аз го изпреварих донякъде по случайност и благодарение на малко късмет, въпреки че се смятам за експерт в издирването и проследяването. Партньорът му също беше добър. Не колкото мен, но все пак добър.

— Скромен си.

— По-скоро съм реалист — отвърна Пулър. — Подценяването и надценяването на собствените качества могат да бъдат фатални. В тази област със сигурност има и по-добри от мен, но този не беше от тях.

— Добре, ясно.

— Да приемем, че Дики, Тредуел и Битнър са се занимавали с разпространение на метамфетамин. Вече споменах, че Дики ми направи впечатление на човек, който е притиснат до стената. Очевидно се стремеше да запази в тайна дейността си на наркодилър, но междувременно се беше сблъскал с нещо много по-сериозно.

— Ти каза, че тази вечер сте имали среща. Предполагаше ли какво щеше да ти докладва?

Коул стана, извади от хладилника две бутилки «Диър Парк» и му подаде едната.

— Не. Може би нищо важно. Аз бях инициатор на срещата.

— Газопровод и атомна електроцентрала — промълви тя. — А ние разполагаме само с два дни. Това е лудост, Пулър. Пълна лудост.

— Едва ли има значение как ще го наречем.

— Трябва да повикаш на помощ тежката артилерия.

— Опитах, Коул. Но важните клечки отказаха.

— Значи просто са решили да ни пожертват?

— Не знам какво да ти кажа — промълви той. — Наистина не знам.

— Аз все пак трябва да направя нещо — тръсна глава тя.

— Какво?