Ден нула

— Има, разбира се — отвърна с прозявка Ранди. — Открихме я случайно, защото търсехме съвсем други неща. Всъщност галериите са две. Едната е продължение на другата. Навлязохме в нея. В един момент татко спря и каза, че се намираме точно под бункера. И беше прав, разбира се. Според него въпросната галерия е била прокопана още през четирийсетте.

— А влязохте ли? — нетърпеливо попита Пулър.

— Не, тогава спряхме до там. Но татко определено беше любопитен. Беше ни разказвал всякакви истории за този бункер. Решихме да влезем вътре по-късно, но той загина.

Ранди си пое въздух и лицето му се сгърчи. Приличаше на човек, който всеки момент ще повърне.

— Дръж се, важно е! — стисна ръката му Пулър.

— След смъртта на татко отидох още веднъж там. Покопах малко и открих една вертикална шахта. Това беше. Зарязах я за много дълго време. Започнах да пия и да изпращам заплахи на онзи задник Роджър. Върнах се на мястото преди около година и половина. Не знам защо. Може би исках да довърша онова, което беше започнал баща ми. И тогава открих пътя към вътрешността на бункера. Нужни ми бяха доста усилия да стигна до там, но след два месеца успях. Оказа се, че куполът е изграден върху дебела бетонна плоча, която беше напукана. Може би от разместването на земните пластове, а може би от експлозиите в близките кариери.

— Значи си влязъл вътре — каза Пулър. — И какво откри?

— Огромно затворено пространство, като пещера. Тъмно като в рог, разбира се. Обиколих го цялото. В него имаше работни маси, боклуци и варели.

— Какви варели?

— Не знам. Изобщо не съм ги докосвал.

— Изложил си се на голяма опасност, Ранди — възкликна Коул. — В тези варели вероятно е имало отрова, а може би и радиоактивни материали. Сигурно те са причината да се чувстваш зле. Главоболие и всичко останало…

— Възможно е.

— Какво друго откри? — попита Пулър.

— Нищо, защото бързо си тръгнах. Тръпки ме побиваха в тази дупка.

— Добре, ясно. Сега ще ти задам друг много важен въпрос: споделял ли си за откритието си на някого?

— Не. Защо?

— С никого? — настоя Пулър. — С абсолютно никого?

Ранди се замисли.

— Май казах на един човек — промърмори той.

— На Дики Строс ли?

— Откъде знаеш, по дяволите? — втренчи се в него младежът. — С Дики сме стари приятели. Заедно играехме футбол. Преди да заложа мотора си, аз също членувах в «Ксанаду». Да, казах на Дики. Но какво от това?

— Дики е мъртъв, Ранди — промълви Коул. — Застреляха го. Според нас това има връзка с бункера.

— Какво?! — скочи Ранди. — Кой ще тръгне да убива Дики?!

— Казал е на някого за бункера — поясни Пулър. — А този човек се е спуснал в него. Онова, което е открил вътре, е станало причина за убийствата в Дрейк.

— Че какво толкова може да има вътре? — попита с недоумение Ранди.

— Тепърва ще разберем.

— Значи имаш представа за какво става въпрос? — погледна го Коул.

— Имам — кимна Пулър.

— Кажи ми!

Пулър мълчаливо я гледаше и усещаше как пулсът му се ускорява.

83

Гласът на Робърт Пулър не прозвуча сънливо, въпреки че в Канзас все още беше ранно утро. Вероятно не може да спи в затвора, помисли си по-малкият брат. Как се спи, когато си заключен между три голи стени и една метална врата, която се отваря само веднъж на двайсет и четири часа?

— Как си, братле? — попита Робърт.

— Бил съм и по-добре, и по-зле.

— Добре е да имаш баланс в живота.

— Я ми кажи какво означават за теб цифрите деветдесет и две и деветдесет и четири?

— И двете са четни.

— Друго?

— Дай ми някакви насоки.

В гласа на брат му прозвуча искрен интерес.

— От чисто научна гледна точка. Нещо, в което си силен.

Отговорът дойде точно след две деления на секундарника върху часовника на Пулър.

— Деветдесет и две е номерът на урана в Менделеевата таблица, а деветдесет и четири — на плутония.

— Дотолкова помня и аз.

— Защо питаш?

— Хипотетично.

— Окей.

— А какъв тип уран и плутоний са необходими за атомна бомба?

— Моля?!

— Просто ми отговори на въпроса.

— В какво, по дяволите, си се забъркал, Джон?

Брат му рядко го наричаше Джон. Казваше му «братко» или «младши», но отдавна беше престанал да използва второто обръщение, защото го свързваше с баща им.

— Просто ми дай най-точния отговор.

— Много неща са нужни затова, което питаш. Едни могат да се намерят, други да се изработят. Стига да имаш достатъчно опит и търпение. Но ядреното гориво се намира изключително трудно. От него съществуват само два вида.

— Уран и плутоний.

— Точно така. Но за направата на атомна бомба трябва високообогатен уран — уран двеста трийсет и пет. За целта са нужни производствени съоръжения, много пари, голям екип учени и доста години.

— А плутоният?

— Какъв е този разговор? Нали знаеш, че ни подслушват?

— Никой не ни подслушва, Боби — отвърна Пулър. — Направих съответните постъпки пред съответните хора.

Брат му дълго мълча.

— В такъв случай бих казал, че онова, в което си се забъркал, едва ли е хипотетично.

— Питам те за плутония.

— Плутоний двеста трийсет и девет се получава при облъчване на уран в специален ядрен реактор.

— И той се намира трудно, нали?

— Кой има ядрен реактор в задния си двор?

— Но все пак може ли да се намери?