Ден нула

Пулър приклекна сред храстите и се вслуша в звуците на природата. Скоро щеше да се съмне. Някъде наблизо прошумоля змия. Той знаеше, че в района е пълно с медноглави змии. Блатата на Флорида пък гъмжаха от агресивни «водни мокасини». Доста хора бяха ухапани от змии по време на последните и най-тежки учения в рейнджърската му програма. Някои от колегите му изпитваха ужас от тези влечуги, но нямаха право и не искаха да го показват. Един от тях едва не умря от ухапването на коралова змия, но успяха да го спасят. Само за да загине от самоделно взривно устройство в Афганистан четири години по-късно.

Той продължаваше да се ослушва, обмисляйки следващите си действия. Стана и пристъпи към задната част на бетонната стена, покрита с диви лози и бурени. Докосна я с длан и се обърна назад.

— Сигурна ли си, че дебелината ѝ е цял метър, както е казал баща ти?

— Да. Лично е присъствал, когато са отливали бетона.

Това означаваше море от бетон, защото съоръжението беше огромно. Само федералното правителство можеше да си позволи подобно разточителство. Сякаш бяха градили някаква огромна язовирна стена насред пущинаците без капка вода наоколо. Но защо?

— Трябва да проникнем вътре — каза Пулър.

— Добре. Как?

Той отново докосна гладката повърхност и погледна нагоре. Куполът беше висок колкото десететажна сграда. Много малко от околните дървета бяха по-високи от него. Можеше да се добере до върха, катерейки се по клоните, но после какво?

Един метър. Не би могъл да пробие дупка в толкова дебела стена, без да вдигне шум. За целта щеше да му трябва не само професионално канго, но най-вероятно и динамит. Погледна надолу към мястото, където бетонът потъваше в пръстта. Можеше да опита.

Той извади сгъваема лопата от раницата си и започна да копае. Половин метър по-надолу лопатата звънна в нещо метално. Пулър разчисти дупката с две ръце и включи фенерчето си.

— Прилича на стомана — отбеляза Коул.

— Така е. Ръждясала, но здрава.

Запита се докъде се простира металът на ширина. Вероятно на доста метри. Хората, които бяха строили подобни гигантски куполи, едва ли бяха икономисвали от детайлите.

В съоръжението не можеше да се проникне нито отдолу, нито отгоре.

Но все пак трябваше да има някакъв начин. Никой не издигаше такива сгради, без да помисли за резервен вход, ако не за друго, то поне за аварийно проникване.

— Я ми подай плановете — каза той.

Коул мълчаливо се подчини. Той прелисти няколко страници и се наведе над онова, което търсеше. Секунди по-късно вдигна глава. Написаното беше конкретно и ясно, но той просто не му беше обърнал внимание.

— Ще имаме нужда от брат ти — каза той.

— От Ранди? — учудено го погледна тя. — Какво общо има той? Не ми казвай, че е забъркан във всичко това. Първо реши, че сестра ми ти е заложила бомба, а сега…

— Не мисля, че брат ти е замесен — хвана ръката ѝ той. — Но съм убеден, че само той може да ни помогне.

82

Върнаха се в дома на Коул и започнаха издирването. Оказа се, че е трудно да открият Ранди дори в малък град като Дрейк. В рамките на час Коул изчерпа всички евентуални възможности. Позвъни на сестра си, но Джийн нямаше представа къде може да е Ранди. Отбиха се и в «Яслата», а после обиколиха и малкия център.

Нищо.

— Чакай малко — внезапно вдигна глава Пулър и с твърда крачка се насочи към мотела, следван по петите от Коул. Започна проверката с тежки ритници по вратите. Коул се реши да надникне едва в петата поредна стая.

— Ранди? — извика тя.

Брат ѝ лежеше напълно облечен на леглото. Влязоха в стаята и Пулър побърза да затвори вратата. Запали осветлението и се надвеси над спящия младеж.

— Ранди, събуди се!

Той не помръдна.

— Добре ли е? — тревожно попита Коул. — Ранди?

— Добре е. Гърдите му се повдигат. — Пулър се огледа и добави: — Чакай малко.

Грабна старата кана от издрасканото бюро, влезе в банята и пусна водата. Секунди по-късно се появи и плисна каната в лицето на Ранди.

Младежът подскочи и се претърколи на пода.

— Какво става, по дяволите? — изкрещя той.

Пулър го сграбчи за ризата, вдигна го от пода и го запрати обратно на леглото. Очите на Ранди най-сетне се фокусираха и се спряха върху лицето на сестра му.

— Сам? Какво става?

— Леглото май е по-добро от храсталаците, а? — подхвърли Пулър, сядайки до него.

— Това вода ли беше? — изгледа го Ранди.

— Много ли си пиян?

— Не, вече не съм.

— Трябва ни помощта ти.

— За какво?

— За бункера — лаконично отвърна Пулър.

— Защо? — разтърка очи младежът.

— Влизал си вътре, нали?

— Какво?

— Не ме карай да обяснявам, Ранди — хвана ръката му Пулър. — Не разполагаме с време за това. Попаднахме на чертежите на бункера. В тях пише, че използването на експлозиви в радиус от три километра от него е строго забранено. Единствената причина за подобна забрана е съществуването на подземни галерии, които биха били изложени на опасност при евентуални взривявания. Баща ти е бил най-големият експерт по откриването на въглищни залежи, а ти си работил с него. Сигурен съм, че познаваш района по-добре от всеки друг. Въпросът ми е има ли подземна галерия, през която се стига до бункера?