Ден нула

Инсталацията беше огромна, сложна и вероятно много модерна за своето време. Пулър беше очаквал нещо подобно, въпреки че тя не фигурираше на архитектурните планове. Огромен вентилатор, два пъти по-висок от него, който несъмнено щеше да ги затрудни. Слава богу, че нямаше начин да се задейства. Той се извърна странично, за да се промъкне покрай него, и подаде ръка на Коул. Внимаваха телефонният кабел да не се закачи за някое от витлата. Прекъсването на връзката с външния свят можеше да се окаже фатално, защото джиесемите нямаха обхват под еднометровия бетонен похлупак. Пулър пусна кабела ниско по земята, така че да докосва само заоблената метална основа на вентилатора.

Изминаха още трийсетина метра. Според изчисленията на Пулър трябваше да са съвсем близо до целта. Той намести раницата си и измъкна предния МП от кобура на колана си. А автомата на гърдите си можеше да използва, без да прибягва до излишни движения. Обърна се назад и видя кобрата в ръцете на Коул.

Вътрешността на обекта беше достатъчно просторна, за да не се стига до евентуални сблъсъци от упор, а МП5 притежаваше унищожителна мощ в престрелките от близко разстояние. Но ако някъде наоколо дебнеше снайперист с прибор за нощно виждане като техните, те бяха обречени.

Преодоляха още две препятствия и се озоваха в огромно пространство, в което цареше пълен мрак. Оставаха им около стотина метра кабел и той се надяваше, че ще им стигнат. Пристъпи надясно и зае позиция зад дълга метална маса. Коул се промъкна зад него. Въздухът бе пропит от миризма на плесен. Бетонният купол явно не беше в състояние да спре влагата.

Пулър огледа стените. Високи, без прозорци, изградени от тухли. Таванът беше на десетина метра над тях, солиден и осеян с луминесцентни осветителни тела. Според архитектурните планове над него имаше още етажи. Там вероятно се бяха помещавали канцеларии и други административни помещения. Но по всичко личеше, че това е основната работна зала.

— Ще започнем претърсването сектор по сектор — обяви през маската си той.

— Какво конкретно ще търсим?

— Всичко, което диша, плюс двесталитрови варели с оловно покритие и предмети, на които мястото им не е тук.

— Какви по-точно? — нетърпеливо попита Коул.

— Всичко, което изглежда ново. Ти тръгваш наляво, а аз — надясно. Ще се срещнем в центъра. — Той бръкна в раницата и ѝ подаде портативна радиостанция. — Ще работи, защото не ѝ трябва сателитна връзка. Но имай предвид, че всеки може да те чуе, защото няма никакви вградени защити.

Пулър ги откри трийсет минути по-късно.

Пет на брой. Не можеше да определи дали са с оловно покритие, но се надяваше да е така. От по-близко разстояние се виждаше, че варелите са почти изцяло обрасли с мъхове и лишеи. Можеше само да се надява, че не са пробити. Иначе вероятно вече щеше да е мъртъв. Наведе се над най-близкия и изтърка плесента от метала. Отдолу се показа син череп с кръстосани кости.

Уран.

Следващият варел имаше същата маркировка. Побутна го, но той не помръдна. Вероятно беше пълен, но тежестта можеше да се дължи и на оловното покритие. Капакът беше запечатан и с плътен слой плесен отгоре. Очевидно не беше отварян в продължение на десетилетия. Двата следващи варела бяха маркирани с червени черепи.

Плутониеви пити. Капаците на варелите не помръдваха. Дотук добре.

Последният варел също беше маркиран в червено. Но капакът беше отворен. Направи една-две крачки към него и спря. После се престраши и надникна вътре.

Варелът беше празен. Плутоният липсваше.

Това вече беше катастрофа.

Миг по-късно забеляза и нещо друго. Върху циментовия под, в непосредствена близост до варелите, личаха шест еднакви кръга. Не беше трудно да отгатне, че на това място бе имало още шест варела, пълни с уран или плутоний. Но вече ги нямаше.

Включи радиостанцията си.

— Открих материалите. Един от варелите с плутоний е празен, а други шест липсват.

Апаратът в ръцете му пропука.

— И аз открих нещо — докладва Коул. Гласът ѝ издайнически потрепваше.

— Хей, добре ли си?

— Аз… Ела тук! Намирам се в източната част, на около сто метра от мястото, където се разделихме.

— Какво откри, Коул?

— Роджър. Открих Роджър Трент.

88

Наведоха се над проснатия на земята Роджър. Според Пулър той беше жив, защото беше вързан. Никой не си прави труда да завързва мъртъвци. За всеки случай се наведе, смъкна ръкавицата и потърси пулса му.

— Бавен, но стабилен — обяви той и вдигна глава към Коул. — Упоили са го.

— Открих и това.

Пулър се обърна в посоката, в която сочеше тя. Очите му се разшириха от учудване.

Кашони за документи. Направи няколко крачки и отвори най-близкия. Папки, които приличаха на финансови отчети. Плюс торбичка, пълна с надписани флашки.

— Какво има вътре?

— Банкови документи. Сестра ти спомена, че Роджър има проблеми. Може би в тези папки се крие нещо, което някой не е искал да види бял свят.

— Кой би могъл да го направи?

— Имам подозрения.

— Какви… — Коул изведнъж млъкна, забелязала, че Пулър гледа някъде зад рамото ѝ.

— Провери ли всичко в тази част на помещението? — попита той.

— Не. Открих Роджър и останах тук. Защо питаш?