Ден нула

— Да. На такъв се обучавахме в школата. Направил съм по три снимки на всеки от обектите: една ориентираща заедно със съседните обекти, втора с линийка и трета в близък план.

— Много добре. С каква бленда?

Коул го изгледа изпод вежди, но той се направи на разсеян.

— Осем за всичко, отдалечено на повече от метър, две и осем за близките кадри — спокойно отвърна Мънро, без изобщо да забележи мимиките на шефката си.

Пулър кимна одобрително.

— Под какъв ъгъл? — зададе следващия си въпрос той.

— Заснех всичко от нивото на очите.

— А направи ли панорама от няколко кадъра?

Мънро видимо изгуби част от самоувереността си и поклати глава.

— Не, това не.

Пулър стрелна с поглед Коул, която беше сложила ръце на хълбоците си и го гледаше враждебно със стиснати устни. За миг му мина през ума, че тя отново ще насочи револвера в челото му.

— Нищо — рече той. — Това е едно от прекомерните изисквания на армията. Виж какво, Лан. Ще ми трябва експертна помощ, а доколкото разбирам, ти знаеш всичко за фотографията…

— Няма проблем — отвърна младежът, светкавично възвърнал самочувствието си. — С удоволствие ще ви помогна. — Той посочи статива и останалата част от оборудването, което Пулър беше извадил от раницата си. — Външна светкавица?

— Точно така — кимна Пулър. — Ще я използваме при заснемането на пръстовите отпечатъци, следите от гуми и прочие. — Той се обърна към труповете и добави: — Тези хора не са местени и затова ще ги заснемем от всички страни, включително и отзад. Пет снимки на лицето, всички рани и белези. С и без линийка. Заснемаме мъртвешки петна, следи от барут, включително набити в кожата под формата на ситни точици. Имаш ли видеокамера?

Мънро кимна.

— Ще заснемем абсолютно всичко и на видео, но не бива да разчитаме на него за фините детайли. Иначе защитата на обвиняемите ще ни разкъса на парчета.

— Случвало ли ти се е? — пожела да узнае Коул.

— Случва се на всеки — кимна с въздишка Пулър.

Понечи да разтвори статива и да започне работа, но погледна към килима и замръзна на място. После коленичи и се взря в тъканта.

— Какво виждаш тук? — обърна си към Мънро той.

Младежът също коленичи до него и напрегна поглед.

— Не съм много сигурен — промърмори той. — Отпечатък от нещо тежко.

— По-скоро отпечатъци — поправи го Пулър. — Три на брой, кръгли и подредени в триъгълник. — Изправи се на крака, грабна статива и го премести встрани. — Какво виждате тук?

Мънро се наведе над мястото, последван от Коул. Двамата трепнаха и погледнаха към току-що откритите вдлъбнатини в килима. Отпечатъците бяха почти идентични.

— Тук вече е имало статив — промълви Коул. — Защо?

Пулър извърна глава към убитите и присви очи.

— Труповете са наредени един до друг на канапето. А на статива срещу тях е била монтирана камера.

— Заснемали са семейство Рейнолдс? — подскочи Коул.

Пулър направи няколко снимки на отпечатъците върху килима и поклати глава.

— Не, по-скоро са ги разпитвали.

14

Няколко часа по-късно приключиха със снимките и обработката на някои части от местопрестъплението. Пулър и Мънро преместиха четирите трупа на пода, полагайки ги един до друг върху големи бели найлони. До тях в затворен чувал лежеше Лари Уелман. По телата липсваха рани, причинени от евентуална съпротива. По всяка вероятност ги бяха хванали неподготвени.

Пулър записваше наблюденията си на малък диктофон, а апарата на колана си използваше за организация на огледа. В един момент Мънро не успя да сдържи любопитството си и го попита какво представлява тази машинка.

— В армията го наричаме уред за обработка на местопрестъплението. Представлява фотоапарат с баркодер, цифров дисплей, механизъм за етикетиране и принтер. С вход за флашка, с която да прехвърлям снимките на лаптопа си. Има и цифров диктофон с електронен преобразувател, който автоматично набира това, което казвам. По принцип никак не ме бива с клавиатурите.

— Това е повече от страхотно! — възкликна Мънро.

— По-кротко, Лан — обади се Коул. — В бюджета ни едва ли някога ще има пари за закупуване на такова устройство.

— Я ми разкажи нещо повече за кучето — обърна се към нея Пулър.

— Коли. Един колега го прибра и ще се погрижи за него. Много кротко животно.

— Някой от съседите да го е чул да лае?

— То не лае — поклати глава тя. — Вероятно това е причината да са го оставили живо.

— Куче да не лае? — вдигна вежди Пулър.

— Посрещна ни, без да издаде нито звук. Може би са му оперирали гласните струни. Поне така твърди мой приятел ветеринар. — Коул сведе очи към телата на пода и добави: — Ти спомена, че са били разпитвани, но не уточни какво точно имаш предвид. Това очевидно е станало, преди да ги убият. Но защо и след това са ги подредили на канапето?

— Според мен някой е трябвало да види, че са били разпитвани. А после и да се увери, че са мъртви, благодарение на видеото.

— Искаш да кажеш, че са направили видеозапис, за да го изпратят някъде?

— Така мисля.

— Значи, ако се доберем до него, вероятно ще се сдобием с важни улики. Например да видим някой от убийците, който за миг се е мярнал в кадър. Или поне отражението му.