Ден за изповед

Томас Кайнд дръпна завесата от прозореца и видя как долу двамата мъже в работни комбинезони влачат Хари Адисън през двора. Беше изкопчил от пленника каквото искаше, или поне каквото можеше да се изкопчи; сега онези двама просто трябваше да се отърват от него.

Хари виждаше само с дясното си око. А дори и с него различаваше само неясни сенки. Лявото не усещаше абсолютно нищо. Другите сетива му подсказваха, че е навън и вероятно двама души го водят по нещо твърдо. Нейде в паметта му се мержелееше неясен спомен как седи на табуретка или нещо подобно и по чужда заповед повтаря високо разни думи, които изрича в слушалките на ушите му някакъв глас — същият като преди. Помнеше го само защото някой загуби доста време, докато намести слушалките. Повечето думи бяха на италиански. Но имаше и английски. Погрешни думи. Нищо нямаше да излезе. Щеше да проличи.

Внезапно до него заговори на италиански нечий глас — стори му се, че е на човека, който нагласи слушалките. След миг го блъснаха изотзад и той едва не се препъна. Мислите му се поизбистриха колкото да осъзнае, че все още е с вързани ръце, но краката му са свободни. Вървеше сам и като че чуваше шум от автомобили. Съзнанието му прескочи още едно стъпало по-горе и разбра, че щом се държи на крака, значи може и да бяга. Не виждаше и не можеше да използва ръцете си. Отново го блъснаха в гърба. Грубо. Той падна и изкрещя, когато лицето му се блъсна в паважа. Опита да се извърти, но някой стъпи върху гърдите му и го задържа. Нейде наблизо се раздаде мъжко пъхтене, после глух звън и той чу как по камъка край ухото му стърже тежък железен предмет. После го вдигнаха за раменете и го избутаха през ръба. Усети метал под краката си. Изблъскаха го надолу по някаква стълба. Светлината изчезна напълно. Наоколо се разнесе отвратителна миризма.

Малко по-настрани друг мъжки глас изруга и ехото му отвърна. Чуваше се шум от течаща вода. Вонята стана непоносима. И изведнъж Хари разбра. Намираше се в канализацията.

Гласовете заговориха на италиански.

— Prepararsi?5

— Si.

Хари усети как нещо го дръпва между китките. Рязко движение, и ръцете му бяха свободни.

Щрак. Звук, който не може да бъде сбъркан — зареждаха пистолет.

— Sparagli.6

Раздаде се оглушителен трясък. Нещо го блъсна в ръката. После в главата. Жестокият удар го отхвърли назад във водата.

Хари не видя лицето на убиеца, който пристъпи над него. Не видя и другия, който държеше фенерче. Не видя каквото виждаха те — че огромно количество кръв облива лявата страна на лицето му, сплъстява косата и се стича в мръсните води на канала.

— Morto — прошепна някой.

— Si.

Убиецът коленичи, преметна тялото на Хари в бързия поток и го загледа как се отдалечава.

— I topi faranno il resto.

Плъховете ще сторят останалото.

24

Главно полицейско управление

Хари Адисън седеше с превръзка на лявото слепоочие, облечен с кремава спортна риза, джинси и тъмни очила, също както на излизане от хотел „Хаслер“ вчера, малко след един и половина. Преди почти трийсет часа.

Видеозаписът на беглеца Хари Адисън траеше само петнайсет секунди. Днес в 15:45 бе пристигнал анонимно в пресцентъра на Светия престол с молба да бъде предаден спешно на папата. От пресцентъра обаче оставиха пратката настрани и я отвориха едва в 16:50. Веднага след това касетата бе изпратена в службата на Фарел, където един младши сътрудник я изгледа и незабавно уведоми своя началник. Точно в шест Фарел, прокурорът Марчело Талиа от Групо Кардинале, Роскани, детективите Кастелети и Скалия от отдел „Убийства“ и още няколко души гледаха записа в един затъмнен кабинет.

Хари говореше на английски, а един от хората на Роскани превеждаше на италиански.

— Дани, моля те да дойдеш… Да се предадеш.

Доколкото можеха да различат, Хари седеше сам върху висока табуретка в затъмнена стая. Стената зад него изглеждаше покрита с релефни тапети. Освен шарките се виждаше само Хари с тъмните очила и превръзката на челото.

— Те знаят всичко… Моля те, направи го заради мен… Ела… моля те… Моля те…

Настана тишина, после Хари надигна глава, сякаш се канеше да каже още нещо, и изведнъж записът свърши.

Когато лампите светнаха, Роскани погледна Талиа, след това Фарел.

— Защо не бях уведомен, че свещеникът може да е жив?

— Узнах за това малко преди да ми донесат записа — отвърна Фарел. — Случило се е вчера, когато американецът настоял да отворят ковчега и заявил категорично, че трупът не е на брат му… Може би лъже, може и да е истина… Присъствал е кардинал Маршано. Според него американецът бил емоционално претоварен. Едва днес следобед, когато научил за обстоятелствата около смъртта на Пио, решил да ми съобщи чрез отец Бардони.

Роскани стана и прекоси стаята. Беше раздразнен. Такива неща трябваше да му се докладват незабавно. А и не изпитваше кой знае какви симпатии към Фарел.

— Значи вие и вашите хора нямате ни най-малка представа откъде е дошла касетата.

Без да трепне, Фарел погледна Роскани право в очите.

— Ако знаехме, старши инспекторе, щяхме да предприемем нещо, не смятате ли?