Ден за изповед

Талиа беше строен, изискан и аристократичен мъж, облечен в тъмен раиран костюм. Сега се обади за пръв път.

— Защо го е сторил?

Фарел се озърна към него.

— Питате защо е поискал да отворят ковчега?

— Да.

— Доколкото разбрах, поддал се е на вълнението; искал е да се сбогува с брат си… Кръвта вода не става, дори и при убийците… А когато видял, че тялото не е на отец Даниъл, реагирал, без да мисли.

Роскани отново прекоси стаята, като се мъчеше да не забелязва иронията на Фарел.

— Да приемем, че е така и че е допуснал грешка… тогава защо на следващия ден решава, че човекът е жив, и го моли да се завърне? Особено след като той самият е издирван за убийство?

— Залагат всичко на карта — каза Талиа. — Боят се, че отец Даниъл е жив и ако го заловим, може да разкрие твърде много. Карат брат му да го повика, за да го убият.

— Значи същият брат, който с такова вълнение поискал да види обезобразеното тяло, сега е решил да го убие?

Фарел спокойно се облегна назад.

— Може точно там да е цялата работа. Може да е бил по-пресметлив, отколкото изглежда. Усещал е, че има нещо не доразкрито.

— В такъв случай защо го е казал на всеослушание? Отец Даниъл беше обявен официално за мъртъв. Защо не го е оставил така? Полицията едва ли щеше да издирва покойника. Тогава би могъл спокойно да тръгне по дирите му.

— Но къде щеше да го търси? — възрази Талиа. — Предпочел е да остави тази работа на полицията.

Роскани извади цигара и я запали.

— Но са изпратили записа не на нас, а на папата. Защо? Напоследък се вдигна толкова шум, че всички ни знаят.

— Защото искат касетата да стигне до медиите — каза Фарел. — Групо Кардинале може да разкрие съществуването на записа, може и да си премълчи. Но изпращайки касетата до светия отец, те са се надявали на личната му намеса. Искали са чрез мен той да окаже натиск върху вас, за да обнародвате записа. Цяла Италия знае колко беше потресен от убийството на кардинала и колко желае убиецът да бъде заловен и предаден на правосъдието.

— А той поръча ли ви да окажете натиск? — попита Роскани.

— Да.

За момент Роскани се втренчи във Фарел, после пристъпи настрани.

— Трябва да предположим, че са пресметнали шансовете си. Знаят, че ако решим да не предадем записа на медиите, губим изключителен шанс за всенародно издирване. Ако го сторим, а той е жив и види записа по телевизията или прочете за него във вестниците, може би ще реши да изпълни молбата на брат си. Тогава има надежда да се доберем първи до него. Така ще успее да ни каже истината, от която толкова се боят.

— Очевидно са решили да поемат този риск — обади се Талиа.

— Очевидно…

Роскани изгаси цигарата и плъзна поглед по лицата на Талиа, Фарел, Кастелети, Скала и всички останали.

— Има още един сериозен въпрос. — Фарел се изправи и закопча сакото си. — Ако предадем записа на медиите, ще трябва да добавим снимка на свещеника и което е още по-тревожно — подробности за факта, пазен досега в пълна секретност… че един ватикански свещеник е убил римския кардинал… Консултирах се с държавния секретар кардинал Палестрина и въпреки личните чувства на папата той е съгласен с мен, че ако това излезе наяве, около Светия престол ще избухне скандал, какъвто не помним от десетилетия. И то по време, когато църковното влияние съвсем не е на висота.

Роскани изгледа втренчено ватиканския полицай.

— Доктор Фарел, става дума за убийство.

— Въздържайте се от лични страсти, старши инспекторе. Помнете, че те бяха една от причините да не бъдете избран за ръководител на следствието.

Фарел също се втренчи в Роскани, после извърна поглед към Талиа.

— Уверен съм, че ще вземете правилното решение…

И с тези думи излезе.

25

Роскани отново полагаше усилия да не обръща внимание на Фарел. Когато му изнасяше, ватиканският полицай беше груб, прям, язвителен и поставяше Светия престол над всичко останало, като че никой друг нямаше собствени интереси. Това получаваше всеки, който се сблъскваше с него, особено ако принадлежеше към полицейска организация извън неговия контрол. Още повече ако беше като Роскани — далеч по-разсъдлив и не толкова увлечен от политиката. Цялото му всекидневие бе посветено на упорития стремеж да върши работата си колкото се може по-добре, каквото и да му струва това. Беше наследил тази черта от баща си — строг и трудолюбив производител на кожени изделия, който почина от сърдечен удар в работилницата си на осемдесетгодишна възраст, докато се мъчеше да премести петдесеткилограмова наковалня.

Когато имаш такъв характер и го разбираш добре, стараеш се изобщо да не обръщаш внимание на хора като Фарел и посвещаваш енергията си на по-важни и полезни за работата задачи. Например като Скала, който след излизането на Фарел върна разговора към видеозаписа и подхвърли, че превръзката върху челото на Хари Адисън вероятно прикрива рана, получена при сблъсъка с камиона. Ако това се окажеше вярно и американецът беше получил медицинска помощ, имаше надежда да открият лекаря и от него да разберат къде е отишъл.