Ден за изповед

— До мен са. Мога да пипна единия кон.

— Хари, гледат ли те?

— Не.

— Тогава не им обръщай внимание. След малко ще продължат. Когато си тръгнат, прекоси площада и мини вдясно от Пантеона. Тръгни по която и да било пресечка. Ще стигнеш до Пиаца Навона. Край фонтана в средата има пейки. Площадът винаги е оживен. Седни на някоя пейка и ще те намеря.

— Кога?

— След двайсет минути.

Хари погледна часовника си.

16:32

— Хари.

— Какво?

— Вярвай ми.

Адриана затвори. Хари остана на място със слушалка в ръката. Полицаите още бяха до него. Ако оставеше слушалката и го забележеха, трябваше да си тръгне. А ако не затвореше, поемаше риска телефонната компания да съобщи за внезапна повреда на автомата — нещо, което при сегашното напрежение би могло да привлече вниманието на полицията. Той хвърли поглед през рамо. И сърцето му изстина.

Още двама конни карабинери бяха дошли да побъбрят с първата двойка. Четирима полицаи. Само на метър от него. Той бавно остави слушалката. Не можеше да стои повече тук, без да говори, а нямаше на кого да се обади. Трябваше да стори нещо, преди някой от тях да се озърне и да го види как стои неподвижно в кабината. И той се реши. Просто излезе навън и мина покрай тях. Тръгна през площада към Пантеона.

Един от карабинерите го забеляза, дори за малко го проследи с поглед, после конят му дръпна юздите и той трябваше да усмири животното. Когато пак се озърна, от Хари нямаше и следа.

43

Роскани разсеяно смачка цигарата в пепелника пред себе си, без да откъсва очи от италианския превод на факса, който му бе изпратил Талиа. Специалният агент Дейвид Харис от централата на ФБР в Лос Анджелис съобщаваше, че Байрън Уилис, старши съдружник в адвокатската фирма на Хари Адисън, е бил застрелян снощи пред дома си от неизвестен нападател или нападатели. Предполагаем мотив за престъплението — грабеж. Липсвали портфейлът, халката и ролексът му. Полицията в Лос Анджелис разследвала случая. Тепърва се чакали резултати от аутопсията.

Роскани плъзна ръка по очите си. Какво означаваше това, по дяволите? Без допълнителна информация нямаше друг избор, освен да сметне убийството за съвпадение. Но не можеше. То бе прекалено близко до тукашните събития. И все пак какъв смисъл имаше да убиват партньора на Хари Адисън? Защото е знаел нещо за Хари? Или за отец Даниъл?

Роскани натрака на компютъра си официален отговор и го прехвърли на секретарката си за превод и изпращане до Харис/ФБР/Лос Анджелис. Благодареше на ФБР за помощта и молеше да го уведомяват лично за развоя на събитията, като препоръчваше — макар да не се съмняваше, че вече го правят — да разпитат всички приятели и колеги на Хари Адисън, за да проверят дали няма някаква обща нишка, нещо известно на част от тези хора и в такъв случай да ги предупредят, че животът им е в опасност.

Тъкмо привършваше, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Валентина Гори, специалистка по говорна терапия, която бе довел да анализира записа на Хари Адисън. Вече го бе изгледала няколко пъти и питаше дали Роскани има време да слезе при нея.

Лицето на Хари бе застинало върху големия екран, когато Роскани влезе, стисна ръка на Валентина и я целуна по бузата. Валентина Гори беше на петдесет и две години, червенокоса и все още много привлекателна, макар че неотдавна бе станала баба. Имаше диплома по логопедия от университета в Льовен, Белгия, през седемдесетте години бе изучавала мимика във френските театри, а след завръщането си в Италия работеше по озвучаването на чуждестранни филми, като същевременно даваше на карабинерите и полицията консултации по всички въпроси, свързани с говора. Беше израсла в един квартал с Роскани и познаваше всичките му роднини. Освен това, когато бе на двайсет и две, а той едва на петнайсет, тя му отне девствеността просто за да докаже, че не е чак такъв храбрец, за какъвто се мисли. Връзката им продължаваше и досега. Освен жена му тя бе единственият човек на света, способен да му се присмее право в очите.

— Мисля, че имаш право — каза Валентина. — Изглежда, че е искал или се е опитал да каже нещо точно преди края на записа. Но не съм съвсем сигурна. Може би просто вдига глава.

Тя насочи дистанционното към екрана и натисна един бутон. Устата на Хари започна да се отваря и Роскани чу глухото бучене на забавения му глас. Сетне дойдоха последните думи. Хари свърши, отпусна се, после вдигна глава с рязко, несръчно движение и отвори уста. Това бе краят на записа.

— Имам чувството, че се готви да изрече: „аз“.

Раздаде се бавно съскане като въздишка на пиян великан.

Роскани впи поглед в застиналия образ на Хари.

— Какво „аз“?

— Не съм сигурна. Може би в края просто се е почувствал уморен и е въздъхнал.

— Не, мъчи се да каже нещо. Опитай пак.

И Валентина опита. По кадри. На бавен ход. С половин скорост, после с нормална. Всеки път накрая се чуваше кратко съскане и записът свършваше.

Роскани я погледна.

— Нещо друго?… Колко хиляди филми си изгледала? Сигурно имаш идеи за това, което става.

Валентина се усмихна.