Ден за изповед

Десет минути по-късно пак се намираха в главния тунел и вървяха по пътя, който бе изминал Хари, след като напусна скривалището на Херкулес. Кучетата лесно откриваха миризмата с помощта на пуловера, взет от хотелската стая.

— Той е в Рим едва от четири дни… Дявол да го вземе, откъде познава тия места?

Гласът на Скала отекна от влажните стени. Яркият лъч на фенерчето му подскачаше зад водачите, които на свой ред осветяваха пътя пред кучетата си.

Изведнъж първото куче спря, вирна нос и започна да души. Другите спряха зад него. Роскани изтича напред.

— Какво има?

— Загубиха дирята.

— Как тъй? Нали стигнаха дотук. Намираме се в тунел. Как може…

Единият водач мина пред кучето си и шумно подуши въздуха. Роскани пристъпи до него.

— Какво става?

— Помиришете.

Роскани вдъхна дълбоко. После още веднъж.

— Чай. Горчив чай.

Той направи още няколко крачки и плъзна лъча по пода. Видя ги веднага, пръснати навсякъде. Чаени листенца. Стотици, хиляди. Сякаш някой ги бе ръсил с пълна шепа именно за да обърка кучетата.

Роскани взе няколко и ги приближи до носа си. После ги захвърли с отвращение.

— Цигани.

41

Ватикана, същият час

Маршано слушаше търпеливо как монреалският кардинал Жан Трамбле чете от дебелата папка пред себе си.

— Енергетика, стоманодобив, корабоплаване, архитектура и строителство, земекопна техника, минно строителство, машиностроене, транспорт, тежки кранове, екскаватори. — Трамбле бавно прелистваше страниците, като прескачаше имената на корпорациите и подчертаваше само с какво се занимават. — Тежко оборудване, строителство, строителство, строителство, строителство. — Най-сетне той затвори папката и вдигна глава. — Значи Светият престол вече навлиза в строителния бизнес.

— В известен смисъл да — отвърна Маршано, като се бореше да не усеща пресъхналата си уста, да не чува ехото на собствения си глас. Знаеше, че всяка проява на слабост ще бъде фатална за него. Както и за отец Даниъл.

Кардинал Мацети от Италия, кардинал Розалес от Аржентина, кардинал Бут от Австралия — всички те седяха като съдии със скръстени ръце върху затворените папки и гледаха Маршано над тях.

Мацети: „Защо трябва да изоставяме балансираните инвестиции?“

Бут: „Прекалено са тромави и неизгодни. Една рецесия в световен мащаб буквално може да ни вкара в блатото заедно с всички тези компании. Заводите спират, машините се консервират и вече не стават за нищо, освен да ги гледаме като статуи и да се чудим колко средства са глътнали.“

Маршано: „Така е.“

Кардинал Розалес се усмихна и подпря брадичка върху юмруците си.

— Икономика на бъдещето. И политика.

Маршано вдигна чашата си, отпи глътка вода и я остави.

— Именно — каза той.

Розалес: „И напътстващата ръка на Палестрина.“

Маршано: „Негово светейшество вярва, че църквата трябва да подпомага както духовно, така и материално по-бедните държави, за да заемат достойно място на растящите световни пазари.“

Розалес: „Негово светейшество или Палестрина?“

Маршано: „И двамата.“

Трамбле: „Значи ще насърчим световните лидери да подпомагат развиващите се страни в стремежа им към новия век и същевременно ще потърсим изгодата?“

Маршано: „Нека го кажем с други думи, ваше преосвещенство. Постъпваме според вярата си и се опитваме да я обогатим.“

Съвещанието се проточваше. Вече наближаваше един и половина, време за обедна почивка. А Маршано не искаше да докладва на Палестрина, че още не са гласували. Освен това знаеше, че ако сега ги изпусне без единодушно съгласие, те ще обсъдят темата на обяд. И колкото повече я обсъждат, толкова по-малко ще им харесва. Можеха дори да усетят, че в целия план се спотайва нещо нередно, да заподозрат, че ги карат да одобрят някакъв замисъл със скрити цели.

Палестрина нарочно стоеше настрани от обсъждането. Не искаше да доловят, че се меси там, където не му е работа. И макар да го презираше, Маршано знаеше колко страх и респект вдъхва неговото могъщо име.

Той измести стола си назад и се изправи.

— Време е да прекъснем. Няма да крия, че ще обядвам с кардинал Палестрина. Той ще ме попита какво е било отношението ви към въпросите, които обсъждахме тази сутрин. Бих желал да му кажа, че в общи линии сте настроени положително. Че харесвате стореното дотук и с някои дребни поправки ще го одобрите в края на съвещанието.

Кардиналите го гледаха мълчаливо. Маршано знаеше, че ги е изненадал. Всъщност бе казал: „Или се съгласете с мен, или сами се разправяйте с Палестрина.“

— Е?

Кардинал Бут вдигна ръце като за молитва и се загледа в масата.

— Да — прошепна той.

Кардинал Трамбле: „Да…“

Кардинал Мацети: „Да…“

Розалес бе последен. Най-сетне вдигна очи към Маршано.

— Да — рязко изрече той, после стана и гневно напусна залата.

Маршано огледа останалите и кимна.

— Благодаря ви. Много благодаря.

42

Все още 10 юли, петък, 16:15

Седнала в тесния си кабинет към римското бюро на Уърлд Нюз Нетуърк, Адриана Хол гледаше за десети път видеозаписа на Хари Адисън и се мъчеше да проумее.