Денят след утре

Маквей и останалите бяха поставени в ситуация, от която не можеха да се откажат. Огромното предимство на Фон Холден се криеше в онова, което изтъкваше и Шол: въпреки целия си опит, противниците бяха обикновени полицаи. Те щяха да мислят и да се подготвят като полицаи — много внимателно, но без въображение. Фон Холден знаеше това отдавна, защото мнозина от собствените му сътрудници бяха вербувани сред полицейските кръгове и мисленето им неизменно се оказваше толкова отдалечено от мирогледа на един терорист, че се налагаше да започват обучението от самото начало.

Оттук нататък всичко беше сравнително просто. Каду трябваше да се обади по телефона и да подаде на противниците грижливо подготвена частица от реалната информация, като признае съучастието си в убийството на Лебрюн, а после да обещае важни сведения срещу Шол. Под предлог, че животът му е под заплаха, щеше набързо да уговори среща и да прекъсне връзката.

След пристигането им в хотела, той щеше да започне разговора, после щеше да се извини и да отиде до тоалетната. Разбира се, щяха да изпратят човек с него. Той нямаше да възрази. Веднага след това Наталия щеше да взриви заряда от разстояние. Каду щеше да застреля човека до себе си, а Наталия щеше да се заеме с охраната в коридора. Виктор, Ана и Вилхелм Подл щяха да имат грижата за фоайето и околностите на сградата. Като цяло планът беше пределно прост — вкарваха жертвите в капан и ги изтребваха бързо и ефикасно.

Точно в 15:45 съвещанието свърши. Докато другите напускаха работилницата, Фон Холден откара Каду да телефонира от близката бакалия. Веднага след това се отправиха към „Борггреве“, където повториха още веднъж всички подробности и заредиха експлозива. Накрая Фон Холден каза, че трябва да поговори с Каду насаме и затвори вратата на стая 412.

Започна с това, че държи извънредно много на Каду и не му се сърди за предишната грешка, защото разбира дълбоките му чувства към Аврил Рокар. След това му пожела успех и се накани да тръгва, но внезапно си спомни, че трябва да го снабди с оръжие. Отвори куфарчето си и извади отвътре деветмилиметров австрийски пистолет „Глок 18“. Този модел имаше пълнител с 32 патрона и можеше да се превключва на автоматична стрелба. Очите на Каду светнаха.

— Добър избор — каза той.

— И още нещо — добави Фон Холден, преди да му подаде оръжието. — Госпожица Рокар е мъртва. Убили са я в къщата край Нанси.

— Какво? — смаяно възкликна Каду.

— Много печално. Особено от моя гледна точка.

Лицето на Каду посивя.

— От ваша гледна точка?

— Тя трябваше да дойде в Берлин по моя покана. Не знаете ли, че бяхме любовници? Аврил обичаше свястното чукане, а не тая жалка пародия, която трябваше да търпи с теб.

С яростен рев Каду се нахвърли върху него. Фон Холден изчака за секунда, после просто вдигна пистолета и три пъти натисна спусъка. Тялото на Каду заглуши изстрелите.

После Фон Холден го сложи върху дивана и излезе.

В далечината се появи ярко осветената фасада на Шарлотенбург. Фон Холден отново набра номера и зачака. Никой не отговаряше. Той остави слушалката и се загледа настрани. Инструкциите му бяха ясни и категорични. Веднага след експлозията и ликвидирането на оцелелите, групата да напусне хотела и да се изтегли на юг със син товарен фиат, паркиран до отсрещния тротоар. Да изчакат обаждането му, след това да изоставят камиона близо до летище Темпелхоф и да се пръснат в различни посоки. Най-късно в десет вечерта всички да са напуснали страната.

— Има ли нещо, Паскал? — запита Джоана.

— Не, нищо — усмихна се Фон Холден.

Джоана отвърна на усмивката. Мерцедесът прелетя през желязната порта, продължи по павирания двор на Шарлотенбург и заобиколи конната статуя на Фридрих Вилхелм Първи. Отпред първата лимузина вече бе спряла и от нея излизаха Шол и Ута Баур. След миг спряха и те. Вратата се отвори и широкоплещест телохранител в смокинг протегна ръка на Джоана.

Три минути по-късно бяха въведени в Историческите покои — великолепните лични апартаменти на Фридрих Първи и неговата съпруга Софие-Шарлоте. Внезапно развълнуван като театрален режисьор пред премиера, Шол избута Либаргер, Ерик и Едуард настрани от останалите и започна да търси фотограф.

Фон Холден тихо помоли Джоана да се погрижи за Либаргер и да му осигури място за отдих докато бъде повикан.

— Случило се е нещо, нали?

— Нищо сериозно — бързо отвърна Фон Холден. — След малко ще се върна.

Заобикаляйки отдалече Шол, той излезе през една странична врата и изтича по коридора за обслужващия персонал. Малко преди залата за приеми спря в една странична ниша и опита да се свърже по радиото с хотел „Борггреве“. Отново никакъв отговор.