Читаем Денят след утре полностью

На отсрещния тротоар стоеше седемнайсетгодишният холандски китарист Валтер ван Дис с черно кожено яке и коса до кръста. Не беше сам — наоколо се бе струпала тълпа любопитни зяпачи. Не ставаше нищо особено, но хората гледаха жадно целия този лукс, който никога нямаше да бъде техен.

Глуха поредица от трясъци на затръшнати автомобилни врати накара Валтер да завърти глава. Четирима души току-що бяха излезли от черен мерцедес и се отправяха към централния вход на двореца. Той бързо се отдръпна в сянката, вдигна ръка пред устата си и произнесе:

— Валтер.

След миг радиостанцията на Фон Холден записука. Той трескаво натисна бутона, очаквайки да чуе гласа на някой от операция „Борггреве“. Но вместо това от радиостанцията долетя тревожен разговор между Валтер и охраната на двореца. Пазачите настояваха за повече информация. За какви хора говори? Сигурен ли е в броя? Как изглеждат? Откъде се задават?

— Говори Луго! — властно изрече Фон Холден. — Освободете линията за Валтер.

— Тук Валтер.

— Какво става?

— Четирима мъже. Току-що излязоха от черен мерцедес и вървят към главния вход. Единият съвпада с описанието на онзи американец, Озбърн. Другият до него може да е Маквей.

Фон Холден тихо изруга.

— Задръжте ги на портала! В никакъв случай не бива да влизат!

Внезапно чу мъжки глас да се представя с името инспектор Ремер от БКА и да заявява, че има заповед да влезе в двореца. Шефът на охраната Папен разпалено възрази, че това е частно събиране и полицията няма работа в двореца. Ремер отвърна, че носи заповед за арестуване на Ервин Шол. Папен, естествено, не бе чувал за никакъв Шол и настояваше да получи заповед за обиск. В противен случай нямаше да допусне никого през портала.

Маквей и Озбърн последваха Ремер и Шнайдер по павирания двор. Когато дори и заплахата с противопожарните служби не стресна охраната, Ремер повика по радиото три полицейски екипа. След броени секунди колите нахълтаха в двора и пазачите бяха арестувани по обвинение в съпротива срещу полицията.

Лъкатушейки между колите, Фон Холден пристигна сред суматохата тъкмо когато полицаите слагаха белезници на съпротивляващия се Папен и неговия помощник. Излезе от таксито и видя как останалите пазачи се отдръпват настрани. Отсреща четиримата натрапници вече се изкачваха по стъпалата на двореца.

Шол щеше да побеснее, но сам си беше виновен. Фон Холден знаеше от самото начало, че не бива да се съгласява с него, но бе проявил малодушие и това правеше истината още по-горчива.

Твърдо вярваше, че ако бе взел участие в операцията, нито Озбърн, нито Маквей, нито някой от другите щеше да дойде в Шарлотенбург.

119.

С широка холивудска усмивка Луис Гьоц слезе към хората, чакащи в подножието на парадното стълбище.

— Детектив Маквей — каза той и протегна ръка. — Аз съм Луис Гьоц, адвокатът на мистър Шол. Елате да поговорим.

Водени от него, четиримата минаха по лабиринт от коридори и се озоваха в дълга зала с полиран под от сивкав мрамор. В двата края имаше огромни мраморни камини. Едната стена беше покрита изцяло с тежки старинни гоблени, а от другата широки остъклени врати водеха към мрачната градина. Над вратата, през която бяха влезли, висеше портрет на дебелата пруска кралица Софие-Шарлоте.

Гьоц посочи високите столове около дълга маса, украсена с изящна дърворезба.

— Седнете, господа… Да му се не види, мистър Маквей, голяма каша забъркахте. — Едва сега Гьоц забеляза изгарянията по лицето на детектива. — Какво ви се е случило?

— Бях невнимателен с кашата — спокойно отвърна Маквей и седна. — Няма страшно, докторите казват, че ще оживея.

Озбърн и Ремер се настаниха срещу Маквей. Шнайдер остана прав до вратата.

— Мистър Шол ви беше определил среща днес следобед — каза Гьоц, сядайки в края на масата. — Боя се, че ще бъде зает през цялата вечер. А веднага след това отлита за Южна Америка.

— Мистър Гьоц, искаме да го видим само за няколко минути преди да отпътува — настоя Маквей.

— Няма начин. Може би след като се върне в Лос Анджелис…

— Кога ще е това?

— Догодина през март. — Гьоц се усмихна самодоволно и побърза да вдигне ръка. — Хей, не си правя майтап. Наистина е така.

— В такъв случай смятам, че ще е най-добре да се срещнем незабавно.

Гьоц усети, че Маквей говори напълно сериозно.

— Знаете ли кой е Ервин Шол? Знаете ли с кого разговаря там вътре? — Гьоц вдигна очи към тавана. — Да не си въобразявате, че ще зареже всичко и ще хукне да ви се порадва?

Някъде горе струнен оркестър свиреше валс от Щраус. Маквей си спомни радиото в стаята, където бяха открили трупа на Каду. Погледна към Ремер.

— Боя се, че хер Шол ще трябва да промени плановете си — каза Ремер и хвърли на масата пред Гьоц заповедта за арестуване. — Или ще дойде да разговаря с хер Маквей, или отива в затвора. Незабавно.

— Ама какви са тия скапани номера, мама му стара? С кого си мислите, че имате работа?

Дълбоко възмутен, Гьоц взе заповедта, погледна я и с отвращение пусна листа на масата. Всичко беше изписано на немски.

Перейти на страницу:

Похожие книги

В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Историческая проза / Классическая проза / Русская классическая проза