Читаем Денят след утре полностью

Истина е, разпалено му заяви тя. Не само желаеше, но и твърдо бе решила да стане лекар, та макар и само заради предизвикателното обещание, което бе дала пред баща си на шестгодишна възраст в една неделна вечер, докато родителите й обсъждаха край трапезата подходящите професии за жена. Ни в клин ни в ръкав малката Вера бе изтърсила, че ще стане лекарка. Тогава баща й я запита дали говори сериозно и тя потвърди. Спомняше си леката му усмивчица към майка й, докато одобряваше избора. За нея тази усмивка беше предизвикателство. И двамата не вярваха, че може и желае да го постигне. Тогава бе решила да им докаже, че грешат. И в онзи миг на решителност се случи нещо странно — около нея припламна бяло сияние. Макар да знаеше, че никой друг не го вижда, изпълни я топлина, мека радост и сила — по-мощна от всичко, което би могла да си представи. Невръстната Вера прие това като доказателство, че ще удържи обещанието пред баща си и че съдбата й вече е решена.

В онзи следобед, когато разказа тази история на Франсоа Кристиан, пред нея се появи същата светлина и тя му каза. С усмивка, сякаш разбираше напълно, той хвана ръката й в своята и я окуражи да следва мечтите си.

На двайсетгодишна възраст тя завърши Парижкия университет и незабавно бе приета да следва медицина в Монпелие. По онова време баща й най-сетне омекна и даде своята благословия. Една година по-късно, след като бе прекарала коледните празници при баба си в Кале, Вера отскочи до Париж да се срещне с приятели. Внезапно и съвсем безпричинно й хрумна да навести Франсоа Кристиан, с когото не се бяха виждали почти от три години.

Разбира се, това бе просто прищявка. Нямаше друго намерение, освен да му каже здрасти. Но Франсоа вече беше видна политическа фигура, председател на Френската демократическа партия и тя нямаше представа как да се добере до него през безбройните инстанции, освен просто да отиде в кабинета му и да помоли за прием. За нейна изненада, въведоха я почти веднага.

Още в мига, когато влезе и той се надигна от бюрото, за да я посрещне, тя усети, че става нещо необикновено. Франсоа поръча чай и двамата седнаха до френския прозорец с изглед към градината. За пръв път я бе срещнал едва шестнайсетгодишна; сега тя наближаваше двайсет и две. За по-малко от шест години дяволитото девойче се бе превърнало в поразително красива, изключително умна и привлекателна млада жена. Дори да не го бе знаела досега, неговото поведение можеше да я увери в това. През време на целия разговор двамата не откъсваха очи един от друг. Същата вечер той я доведе тук, в този апартамент. Вечеряха, после той я съблече на канапето край камината, където седяха сега. Да се люби с него бе най-естественото нещо на света. И продължаваше да бъде, въпреки че той беше министър-председател вече от четири години. После Пол Озбърн нахълта в нейния живот и за броени мигове всичко се промени.

— Добре — тихо каза той и се обърна към нея. Когато погледите им се срещнаха, в очите му имаше само безкрайна обич и уважение. — Разбирам.

С тия думи Франсоа остави чашата и се изправи. Мимоходом я погледна, като че искаше да запечата навеки образа й в паметта си. Няколко безкрайни секунди той просто стоя неподвижно. Накрая се завъртя и излезе.

27.

Озбърн седеше на ръба на леглото и слушаше как Джак Бъргър се оплаква от сенната хрема и трийсетградусовата жега, която превръщала Лос Анджелис в парна баня под тежкия похлупак на смога. Бъргър бръщолевеше без да спира по телефона от колата си нейде между Бевърли хилс и великолепния си офис в Сенчъри сити; изглежда, изобщо не го интересуваше, че клиентът му е на десет хиляди километра от него и си има предостатъчно проблеми. Приличаше по скоро на разглезено хлапе, отколкото на един от най-добрите адвокати в Лос Анджелис — същият, който бе насочил Озбърн към „Колб интернешънъл“ и Жан Пакар.

— Джак, моля те, изслушай ме — прекъсна го най-сетне Озбърн и набързо описа последните събития: убийството на Жан Пакар, неочакваното посещение на Маквей, разследването на Интерпол, въпросите за личния му живот. Не спомена за лъжата, че е натоварил Жан Пакар да открие любовника на Вера. Предпочиташе изобщо да не става дума защо е помолил Бъргър да го насочи към частен детектив.

— Сигурен ли си, че беше Маквей? — запита Бъргър.

— Познаваш ли го?

— Дали познавам Маквей? Че кой адвокат няма да го познава, ако поне веднъж е имал работа с дело за убийство в Лос Анджелис? Тоя тип е як, упорит и издръжлив като питбул. Захапе ли нещо, не го пуска преди да е свършил. Не ме изненадва, че е в Париж — от години насам полицейски управления по цял свят търсят помощта му в най-заплетените случаи. Въпросът е друг: защо се интересува от Пол Озбърн?

— Не знам. Просто се появи и взе да задава въпроси.

— Пол! — гласът на Бъргър вече бе сериозен и прям. — Става дума за Маквей и Интерпол. Не го усуквай. Какво става?

— Не знам — повтори Озбърн без колебание.

Перейти на страницу:

Похожие книги

В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Историческая проза / Классическая проза / Русская классическая проза