Десетият праведник

Свещеникът подмина закачката мълчаливо. Не бързаше с отговора. Навън латерната свиреше все тъй унило; по паважа тропаха конски копита. Николай чакаше разговорът да потръгне и разсеяно гледаше през прозореца към близките планински склонове, докоснати тук-там от първите багри на есента. По-нагоре причудливо и зловещо се чернееше висок скален конус — Мон Брюле, Изгореният връх, както го наричаха от десетина години насам. Отстрани като мастилено петно бавно се разтегляше по вятъра тъмно облаче. На върха беше разположена една от многобройните станции за разпръскване на въглен прах. По лъкатушещата към него черта на пътя мудно пъплеха едва забележими точици — каруците на Службата по огъня, натоварени с недогорели въглени от цялата област.

— Няма защо да ме питаш — каза най-сетне Донован. — Изводите са ясни, мисля, че дори Ник вече е започнал да разбира. Съперничеството между Аренс и Луи е преминало в нова фаза, а пристигането на Джейн Диксън е послужило като… бих казал взривател, но няма да е точно. До взрива има още време. Да речем, че мис Диксън е била искрата, която подпалва фитила.

— Аха — кимна Мишин. — И сега фитилът вече догаря.

Той драсна клечка кибрит и запали лулата си. Чисто прахосничество, помисли Николай, десет франка отидоха на вятъра.

— Добре, Фред — замислено продължи руснакът, пускайки наоколо гъсти синкави облачета. — Всичко това и аз го знам, нещо повече, отдавна го очаквах. Двувластието винаги е взривоопасно. Но кажи ми какво толкова ценно има в тази австралийка освен факта, че е предприела може би най-дългото пътешествие през последните години?

— В нея ли? Нищо — Донован леко се усмихна, виждайки как изненадата обтяга широкото лице на Мишин. — Ти сам беше много близко до тоя извод, приятелю. Джейн Диксън даде тласък за ускоряване на кризата не с някаква особена ценност, а с онова, което символизира — науката.

Нова пауза. Мишин яростно пухтеше с лулата, заглушавайки скрибуцането на латерната.

— Какво общо има тук науката? — избухна той накрая. — Борбата е за власт!

— Знанието е сила — контрира свещеникът. — Не го казвам аз, един по-умен човек се е сетил преди много векове.

Иван Мишин помълча, примигвайки нервно. Нещо недоловимо се беше променило в него и Николай почти физически усети как зад провисналите руси кичури мълниеносно работи студено разчетлив ум.

— Така… — бавно изрече руснакът. — Така, така. Значи отново цитираме крилатата фраза на Франсис Бейкън15. Приложна наука, а? Доброто старо човечество пак ме изненада, не вярвах да стигне дотам, преди да минат стотина години. И кой е човекът, Фред? Някой нов Архимед? Може би нов Нютон… или пък Айнщайн? Къде е? При мосю Луи ли?

— Съжалявам, нямам право да ти отговоря — поклати глава Донован.

— Не е нужно, схватлив съм. Но поне си длъжен да ми кажеш докъде е стигнало. Тая работа е същински динамит, Фред, сам разбираш. Ако такъв човек наистина съществува, Аренс би бил готов да гази до колене в кръв, само и само да сложи ръка върху него. Баумщед — също. За останалите да не говорим. Е?

Отец Донован зиморничаво потри длани.

— За криза е още рано. Играта постепенно загрубява, обаче според мен до истинския сблъсък остават още два-три месеца. Който и да посегне срещу мосю Луи — Аренс или Ален Буше, защото не е изключено Буше да крои собствени планове, — ще трябва хубавичко да размисли. А дотогава те съветвам да се подготвиш. Обмени наличните пари в по-едри банкноти, осигури си надежден канал за измъкване… Всъщност какво ти говоря, тия неща ти ги разбираш по-добре от мен.

— И какъв съвет ще дадеш на нашия млад приятел?

Двамата се загледаха в Николай така, сякаш го виждаха за пръв път и се мъчеха да преценят колко струва.

— Да се прибере спокойно у дома — каза Донован. — Смятам, че не го заплашва непосредствена опасност. Цялото му участие в тази история е било съвсем минимално, по периферията. Ако имаше нещо по-сериозно, Буше нямаше да го остави на мира толкова дълго.

Мишин кимна и се зае да разпалва полуизгасналата лула.

— Така изглежда… Чу ли какво те съветва старият човек, Коля? Прибирай се у дома… и умната! Никакви романтични истории с млади дами. Ако толкова ти се прииска, отскочи до мадам Хилда, там момичетата не се месят в световната политика. Хайде, върви. Аз тук ще се опитам да бия на шах дъртия йезуит и да поизкопча още нещо от него.

— Няма да успееш нито едното, нито другото — възрази отец Донован. — Довиждане, Ник. Пази се все пак.