Детективска агенция „Private“. Берлин

В този момент момичето се отблъсна от треньора по поло и се заклатушка по коридора — чудесна възможност за Мати; тя скочи от бара и я настигна в прохода, където беше оставила Аксел.

— София? — повика я и й показа значката си. — Аз съм Мати Енгел от „Прайвит Берлин“. Трябва да те върна вкъщи.

София се разсмя презрително.

— На осемнайсет години съм, мога да правя каквото си искам!

— Ще станеш на осемнайсет чак след четири дни — сряза я Мати с глас, нетърпящ възражения. — Хайде и без да правиш сцени.

— Много ме бива в сцените — усмихна се момичето. — Вдигам страхотни скандали. Веднага привличат репортери.

— При мен такива не минават — Мати грабна графинята над лакътя и натисна определени точки там.

— Оох! — заскимтя София. — Боли ме!

— Ще те заболи още повече, ако не се размърдаш! — отвърна жената и я забута по коридора към изхода на клуба.

— София! Хей! Какво правиш там?

Мати хвърли поглед през рамо към замаяния от алкохола и наркотиците треньор по поло, който гневно си проправяше път към тях, стисна още по-силно момичето и вдигна значката си към него.

— Не усложнявай още повече ситуацията, Раул. Тя се прибира у дома.

Монтенегро я изгледа кръвнишки.

— Тя е с мен по собствена воля. На осемнайсет години е.

— Може да е била съгласна да правите секс, но не е на осемнайсет.

Инструкторът по поло отпусна покорно рамене.

Но в следващия миг се втурна към нея.

Мати пусна графинята и вдигна ръце да се защити. Монтенегро се опита да ги отблъсне, но тя сграбчи дясната му китка и я изви рязко към пода. Той изохка, падна на колене и изкрещя:

— Бягай, София, бягай!

Три

Графиня Фон Мюлен се изстреля като куршум.

Шмугна се покрай момиче с шокиращо розова коса и затича все по-бързо.

Мати изруга, пусна Монтенегро и се втурна след момичето.

Но беше много трудно да не изостава. Въпреки наркотиците и алкохола в кръвта си София се оказа много ловка и с лекота си пробиваше път през тълпата.

— Спрете това момиче! — извика Мати, вдигнала значката си.

Но вместо това един надрусан мъж на не повече от двайсет години се опита да й препречи пътя. Тя обаче плъзна десен крак зад неговия, блъсна го в гърдите и той се стовари на земята по гръб.

Други хора се развикаха по Мати, но в този миг тя видя как София профуча покрай Аксел, застанал на страничния изход.

След миг графинята изчезна отвън.

Някой сграбчи дънковото яке на Мати изотзад.

Тя се извърна — беше Монтенегро. Отпусна ръка, за да изхлузи дрехата, и изрита инструктора по пищяла.

Той изкрещя и се строполи.

Мати отново се затича след графинята и излая на Аксел, който наблюдаваше развеселено:

— Можеше да я спреш например!

— И да изпусна това забавление?

— Поне спри пощурелия любовник! — извика Мати през рамо.

Изскочи на улицата, без да чуе отговора на охранителя.

На тротоара беше пълно с хора, които още чакаха да влязат в клуба.

Мати отново размаха значката си.

— Преди минута оттук излезе едно момиче, къде отиде?

Най-близкият до нея мъж дръпна от джойнта си и сви рамене. Момичето зад него каза, че не е виждало никого.

За бога, изгубих я, вътрешно изохка Мати. Проклятие! Представяше си как властната баба на София направо ще я разкъса заради този гаф.

Но точно тогава иззад големия контейнер за боклук от другата страна на улицата се чу как някой изпъшка и започна яростно да повръща.

— Дотук бяхме със стоте евро, които тя ни обеща — въздъхна онзи, който пушеше джойнт.

Мати му показа среден пръст и пресече улицата. Погледна зад контейнера — графиня Фон Мюлен се превиваше и повръщаше всичко, което беше погълнала, преди да хукне да бяга.

— Хайде, София — Мати й помогна да се изправи, след като вече нямаше какво повече да повръща и само дишаше тежко. — Да идем някъде, където ще мога да те измия.

За миг графинята сякаш не осъзнаваше къде се намира, не знаеше коя е тази жена до нея, но после се разплака.

— Къде е Раул?

— Ще се покрива известно време — отвърна Мати, хвана я лекичко за ръка и я поведе към колата, по-далече от клуба.

— Ще избягам — закани се момичето. — Ще го намеря. Ще се оженим.

— Когато станеш на осемнайсет, прави каквото искаш. Дотогава един човек иска да ти налее малко здрав разум в главата.

— Баща ми ли? — изсмя се графинята презрително. — Интересува се само от себе си и от кариерата си.

— Всъщност нас ни нае баба ти.

Мати видя как страхът се изписа на лицето на София.

— Но аз искам да видя баща си!

— Сигурно, но сега бабчето дърпа конците.

Сякаш нещо напусна графинята — със сигурност враждебността и упорството. Съвсем покорно се остави да бъде влачена до колата — BMW 335i от гаража на „Прайвит Берлин“.

Мати се пресегна да отвори вратата и София се строполи в прегръдката й, обляна в сълзи.

— Просто исках да имам човек до себе си. Какво толкова лошо има в това?

— Нищо, София — размекна се сърцето на Мати. — Но…

Телефонът й иззвъня. Нищо не можеше да направи по въпроса.

Остави младата графиня да се наплаче колкото й душа иска.

Четири