Детективска агенция „Private“. Берлин

— Тоест нейното убийство е по-важно от смъртта на една медицинска сестра например?

Вайгел още повече се смути, но кимна и каза, че лично е говорила със секретарката на Херман Крюгер. Успяла да измъкне от нея, че преди пет дни милиардерът споменал, че след седмица заминава по лични дела, а след това чисто и просто изчезнал. Берлинската криминална полиция се опитваше да проследи финансите му с помощта на експерт от разузнаването, но засега и те изглеждали също толкова потайни, колкото и собственикът им.

Каквото и да се беше случило с Грета Амзел, Вайгел смяташе, че официалното разследване ще е съсредоточено върху Крюгер, докато не го открият и оневинят.

— Шестте деца — настоя Мати, докато Буркхарт отбиваше пред блока й, — те са ключът, не Херман Крюгер.

— Съгласен съм. Но добре разбирам как убийството посред бял ден на жена като Агнес Крюгер може да отвлече вниманието.

— Трябва да намерим другите от „Вайзенхаус 44“. Трябва да ги предупредим.

— Габриел каза, че ще остане в офиса, докато не ги открие — каза Буркхарт.

Мати кимна, но се почувства безумно потисната, че за малко не успяха да спасят Грета Амзел. Убиецът беше минал покрай тях и пеша, и с автомобила си!

Сложи ръка на дръжката на вратата, но преди да я натисне, спря и погледна Буркхарт.

— Ял ли си?

— Последно на обяд — призна той.

— Хапва ли ти се нещо домашно?

— Ще готвиш след ден като днешния? — изненада се колегата й.

— Леля ми готви. Когато се прибера толкова късно, само притоплям.

Глава 67

Касиано изрева на португалски, когато видя как жена му оставя палтото си да се свлече на земята във видеото, което Брехт беше заснел на вратата на хотелската стая на Павел.

Голмайсторът на „Херта“ скочи от стола си в конферентната зала на отбора и се впусна с безумни крясъци към вратата.

Брехт сграбчи бразилеца и настойчиво му заговори на родния му език. За секунда на Морган му се стори, че Касиано ще размаже Брехт, но после голмайсторът се успокои и седна обратно на стола си.

— Какво крещеше? — попита Клаус Бремен, генералният мениджър на отбора, който седеше до треньора Зиг Мюлер.

Брехт отвърна:

— Иска мачете, с което да отреже топките на Павел и да ги натика в гърлото на Перфекта, докато не я задуши. Казах му, че това не е добра идея за човек, който е на крачка от Световното първенство.

— Значи твърди, че е нямал представа за това? — попита треньорът. — Нито за залозите?

Брехт зададе въпроса на португалски. Касиано поклати глава.

— Попитай го за мачовете, в които игра ужасно — каза Морган.

След въпроса бразилецът се разкрещя към Морган. Брехт преведе:

— Каза, че вчера ти е обяснил — бил е болен. Не го е направил нарочно и му се иска да те зашлеви, задето говориш подобни неща точно след като е разбрал, че съпругата му се е забавлявала с дъртото руско копеле.

Морган замълча.

Касиано погледна треньора си и избъбри нещо на португалски.

— Ти ми вярваш, нали, Зиг? — преведе Брехт.

Бремен, генералният мениджър, отвърна:

— Не е въпрос на доверие, Касиано. Трябва ни доказателство, че не си замесен.

След превода Касиано отново се разкрещя възмутено:

— Как да го докажа? Съпругата ми е курва, а аз съм жертва на слухове. Как мога да докажа, че съм чист?

— Кажи му да ни даде косъм за експертиза — каза Морган. — В „Прайвит“ ще се погрижим за останалото.

Глава 68

— Мамо! — извика Никлас, когато Мати отвори вратата на апартамента.

Синът й изтича към нея по пижама.

Тя го прегърна и го смъмри:

— Защо си буден толкова късно?

Леля Сесилия се появи зад гърба й, с халат и с ролки на главата.

— Не ме послуша. Не се е спрял, откакто свърши мачът. Искаше да те изчака, за да ти разкаже.

— Касиано беше невероятен — извика тържествуващо Никлас. — Отбеляза три гола. Три!

Буркхарт се показа на вратата с леко неловка физиономия.

Мати се усмихна:

— Никлас, лельо Се, това е хер Буркхарт. И той работи в „Прайвит“.

Леля Сесилия се изчерви, пристегна халата си и се затюхка:

— О, Мати, не знаех, че ще водиш гости!

— Докара ме до къщи и осъзнахме, че умираме от глад.

Тези думи явно освободиха лелята от магията, с която я беше сковало пристигането на Буркхарт, и тя се завтече към кухнята.

— Имам студени наденички, картофени палачинки и домашен ябълков сос. Също и студена бира. Готова съм за минутка!

— Кажи „здравей“, Никлас — Мати остави на земята сина си, който изглеждаше притеснен.

Буркхарт клекна и му подаде ръка.

— Приятно ми е, Никлас.

Момчето се поколеба, но след това пое ръката му.

— Много си голям.

— Знам. И ти ще станеш такъв някой ден.

— И аз ли ще остана без коса?

— Никлас! — сгълча го Мати.

Но следователят просто се засмя:

— Това, че съм плешив, няма нищо общо с това, че съм голям, Никлас. Да си плешив е състояние на духа.

Мати се усмихна. Напрежението от изминалия ден преля в изтощение.

— Трябва да го сложа да си легне.

— Разбира се — каза Буркхарт. — Може би ще е по-добре да тръгвам?

— Не, не, леля ми няма да го преживее. За нея, ако човек стои гладен, се извършва огромна несправедливост.

— Това го чух! — извика леля Сесилия от кухнята.

Мати сложи ръка на рамото на Никлас:

— Кажи „лека нощ“!