Детективска агенция „Private“. Берлин

— Лека нощ, хер Буркхарт — послушно каза детето.

— Можеш да ми викаш Том.

Момчето се усмихна, хвана майка си за ръка и се прибра в стаята си. Легна си и Мати го зави.

Синът й попита:

— С Том ще хванете ли човека, който е убил Крис?

— Категорично. Време е за сън, мъничето ми — целуна го по челото майка му.

— Том каза, че ще стана голям.

— Точно така.

На вратата я спря поредният въпрос:

— Мамо?

— Да?

— Нали няма да те убият, докато се опитваш да откриеш кой го е направил?

Обърна се, спусна се към него и го прегърна.

— Не. Ще съм в пълна безопасност тук с теб, докато станеш голям колкото Буркхарт.

Никлас я прегърна с всички сили.

— Обичам те, мамо.

Очите на Мати се наляха със сълзи.

— И аз те обичам, Ники. Повече, отколкото можеш да си представиш.

Глава 69

Приятели, скъпи съграждани берлинчани, още няма шест сутринта, а аз вече пътувам с моя „Мерцедес“ ML500. Чака ме дълъг път — четири часа и половина до Франкфурт на Майн, ако движението по магистралата е в моя полза.

Има ли по-подходящо време да чуеш някоя история от дългото пътуване? Признавам, че обожавам аудиокнигите, а вие?

Отпуснете се на стола и слушайте внимателно:

Както вече споменах веднъж, две години след падането на Стената и доста време след операциите в Африка, след едномесечно издирване открих кучката, дала ми живот.

Живееше в заспалото селце Биденкопф близо до природен парк „Ротхаргебирге“ в западната част на Централна Германия.

Знаете ли го?

Няма значение. Важното е, че майка ми живееше сама в къщичка в покрайнините на село, към което смело настъпваше гората.

В една хладна и тъмна ноемврийска нощ почуках на вратата й.

— Кой е? — дочух треперлив глас.

— Аз съм, майко — казах и повторих името, което ми бе дала при раждането.

След кратко колебание дървената врата бавно се отвори и разкри стара, немощна жена, която едва познах.

Държеше стар пистолет „Люгер“ и го насочи подозрително към мен.

— Кой си ти? — попита.

— Любител на маските, майко — казах и издадох онзи цъкащ звук в гърлото си. — Най-много харесвам онази от „Дон Жуан“.

Очите й се разшириха, зяпна невярващо и бавно свали пистолета.

— Наистина ли си ти?

— Разбира се — отвърнах. — Пазиш ли още старата маска „Папиркратлер“?

— Казаха ми, че си умрял в затвора „Хоеншонхаузен“ — извика и се хвърли към мен с ридание.

Прегърнах я като примерен любещ син.

— И на мен ми казаха, че си умряла там.

Тя се отдръпна ужасена.

— Не!

— Да.

— Но на мен ми казаха, че ще ти предадат, че съм заминала на Запад.

— Казаха много неща — отвърнах. — На нищо не повярвах.

— И аз не трябваше да вярвам. Влез! Влез на топло!

Надлежно се усмихнах на майчинската грижа, последвах я вътре и затворих вратата след себе си.

Дневната на майка ми беше просто помещение с тапициран фотьойл за четене, лампа и запалена печка на дърва. Нямаше никакви снимки, което още повече улесни мисията ми.

Тя отново ме гледаше с радост и почуда.

— Не можах да те позная.

— Много време мина — казах.

— Баща ти е мъртъв, нали? — смутено попита тя.

— От пет години.

— Чух — каза и на лицето й се изписа болка. — Но явно всичко отминава — продължи, преглътна и ме погледна умолително. — Прощаваш ли ми?

Не можах да овладея реакцията си.

Дясната ми ръка сама се стрелна напред и сграбчи скъпата ми майка за гърлото. Вдигнах я да виси във въздуха с изцъклени очи, бореща се за глътка въздух.

— Всъщност, майко — казах, — откровено мога да заявя, че никога, никога няма да ти простя, задето ме изостави.

Глава 70

Фирменият самолет НА „Прайвит“ беше елегантен „Гълфстрийм“ G650, върховото постижение в бизнес авиацията. В девет и четирийсет и пет колесникът му се спусна преди приземяването на летището във Франкфурт на Майн.

Мати допи кафето си и подаде чашата на стюарда, после хвърли поглед към първата страница на „Берлинер Моргенпост“. Вестникът беше пълен със статии за убийството на Агнес Крюгер и изчезването на Херман Крюгер.

Берлинската криминална полиция изпълняваше заповед за обиск на офисите му и всички известни на полицията негови жилища в града. Цената на акциите на „Крюгер Индъстрис“ беше паднала на чуждестранните борси. В същото време Оле Ларшон, шведският финансист, внесъл документи, според които делът му в „Крюгер Индъстрис“ се увеличил от пет на десет процента.

Мати тръсна объркано глава, докато се опитваше да нареди пъзела. Дали Крюгер беше замесен? Дали не е познавал Крис като дете отнякъде? Крюгер е роден в Източна Германия, нали?

Обърна се към Буркхарт. Специалистът по антитероризъм седеше в бежовото кожено кресло срещу нея, затворил очи. Голямата му бръсната глава беше клюмнала надясно, дишаше бавно и равномерно.

Мати реши, че може би е подценила Буркхарт. След като миналата вечер приспа Никлас, влезе в кухнята и завари засмяната леля Сесилия и усмихнатия Буркхарт, седнал на масата пред чиния с наденички и картофени палачинки.

— Забавен е — каза леля й.

— А тя е страхотна готвачка — отбеляза Буркхарт и отпи от бирата си.

— Знам — Мати взе чинията и чашата си.