Девиците

Смъртта не ѝ беше чужда, беше нейна спътница от дете — въртеше се около нея, надничаше над рамото ѝ. Понякога си мислеше, че е прокълната от някоя злобна богиня от гръцки мит да губи всеки, когото обича. Рак погуби майка ѝ, когато тя беше едва бебе. А после, години по-късно, зловеща автомобилна катастрофа отне сестра ѝ и нейния съпруг, оставяйки Зоуи сираче. Сърдечен удар покоси бащата на Мариана в маслинената горичка, оставяйки го мъртъв върху легло от лепкави размазани маслини.

И накрая, което беше най-ужасното, Себастиан.

Бяха заедно толкова малко години. След дипломирането се преместиха в Лондон и Мариана започна едно обиколно пътуване, което я доведе до това, че стана групов терапевт, докато Себастиан работеше в лондонското Сити. Той притежаваше упорит предприемачески дух и искаше да създаде свой собствен бизнес. Затова Мариана му предложи да поговори с баща ѝ.

Знаеше, че не би трябвало да е толкова глупава, но хранеше някаква тайна сантиментална надежда, че баща ѝ може да вземе Себастиан под крилото си, да го въведе в семейния бизнес, да му остави наследството си, което един ден той да предаде на децата им. Оставяше въображението си да лети, но беше достатъчно умна да не спомене нищо от това на баща си или на Себастиан. Във всеки случай първата им среща беше истинска катастрофа — Себастиан отлетя за Атина на романтична мисия, за да поиска разрешение да се ожени за нея, а баща ѝ на секундата го намрази. Не само че не му предложи работа при себе си, но и го обвини, че е „златотърсач“. Каза на Мариана, че ще я лиши от наследство в деня, в който сключи брак със Себастиан.

Иронията беше, че накрая Себастиан наистина влезе в сферата на корабния транспорт, но от противоположната на баща ѝ страна на пазара. Обърна гръб на търговския сектор и се зае да организира фирми, които да помагат за транспорта на жизненоважни стоки — храна и други продукти от първа необходимост, за уязвими, непривилегировани общности по цял свят. Мариана си мислеше, че в много отношения той е огледален образ на баща ѝ. И това беше непресъхващ извор на гордост за нея.

Когато трудният старец накрая умря, той отново ги изненада. В крайна сметка бе оставил всичко на Мариана. Истинско богатство. Себастиан беше изумен, че независимо от всичкото това богатство старецът бе живял по този начин.

— Искам да кажа като просяк. Изобщо не му се е радвал. Какъв е смисълът?

Мариана се замисли за момент.

— Сигурност — каза тя. — Вярваше, че всички тези пари го защитават по някакъв начин. Струва ми се… че се страхуваше.

— Страхувал се е… от какво?

Мариана нямаше отговор на този въпрос. Поклати глава колебливо.

— Не съм сигурна, че той познаваше себе си.

Независимо от голямото наследство двамата със Себастиан направиха само една екстравагантна покупка: купиха си малката жълта къща в подножието на Примроуз Хил, в която се влюбиха още от пръв поглед. Останалата част от парите сложиха настрани — по настояване на Себастиан — за бъдещето и за децата им.

Въпросът за децата беше единствената болезнена тема между тях, която Себастиан не преставаше редовно да повдига, подхващайки я винаги след малко по-сериозно пийване или в някой от редките си лоши моменти. Отчаяно искаше деца — момче и момиче — за да завърши картината на семейството, която беше изградил в главата си. Мариана също искаше деца, но предпочиташе да изчакат. Държеше да завърши образованието си и да утвърди психотерапевтичната си практика, което можеше да отнеме няколко години, но какво от това? Имаха цялото време на света, нали така?

Само дето го нямаха и това беше единственото, за което Мариана съжаляваше: че е била толкова арогантна, толкова глупава да приема бъдещето за даденост.

Когато навърши трийсет, се съгласи да започнат да опитват, но откри, че не е толкова лесно да зачене. Тази внезапна и неочаквана трудност я изнерви — за което лекарят ѝ каза, че никак не помага.

Доктор Бек беше по-възрастен мъж с бащински вид, който Мариана намираше за много успокояващ. Той предложи преди да се заемат с тестове за фертилитет и възможните начини за лечение, двамата да заминат на почивка някъде далече от всякакъв стрес.

— Позабавлявайте се, починете си на някой плаж за седмица-две — каза им лекарят с леко намигване. — Вижте какво ще стане. Малко отпускане често прави чудеса.

Себастиан не се въодушеви — графикът му беше пълен със задачи и не искаше да напуска Лондон. По-късно Мариана разбра, че онова лято е бил под огромно финансово напрежение и няколко от фирмите му са се борели да оцелеят. Беше прекалено горд да дойде при нея за пари, никога не бе взимал и пени от нея. Сърцето ѝ се стопи от мъка, когато след смъртта му откри, че последните месеци от живота си е носил в ума си всички тези излишни тревоги за пари. Как е било възможно да не забележи? Истината беше, че онова лято беше егоистично затънала в собствените си грижи да зачене дете.