Девиците

Навън беше мрачно, сутрешното слънце още не беше пробило облаците и тънката пелена на мъглата висеше на места като дим над земята. В сумрака от другата страна на двора Мариана различи фигурата на мъж.

Едуард Фоска.

Какво правеше? Чакаше да види реакцията ѝ на пощенската картичка? Да се позабавлява на неин гръб, да се наслади на мъката ѝ? Не виждаше изражението му, но беше сигурна, че се усмихва.

И изведнъж побесня.

Не ѝ беше присъщо да губи контрол, но сега — защото почти не беше спала и беше разстроена, уплашена и ядосана… тя просто откачи. Не беше толкова проява на смелост, колкото на отчаяние: беше яростна реакция на страданието ѝ, насочена срещу Едуард Фоска.

Преди да се осъзнае, вече се беше спуснала през двора към него. Дали той не трепна леко? Може би. Внезапното ѝ приближаване беше неочаквано, но той не помръдна — дори когато тя стигна пред него и спря на сантиметри от лицето му със зачервени бузи, бесни очи, едва дишайки.

Тя мълчеше. Просто се взираше в него и гневът ѝ нарастваше.

Фоска ѝ се усмихна несигурно.

— Добро утро, Мариана.

Тя извади картичката.

— Какво означава това?

— Кое?

Фоска взе картичката и погледна надписа отзад. Мърмореше на гръцки, докато го четеше. По устните му пробяга усмивка.

— Какво означава? — повтори тя.

— От „Електра“ на Еврипид е.

— Кажете ми какво казва.

Професорът се усмихна и я погледна право в очите.

— Означава: „Боговете пожелаха твоята смърт — и скоро от гърлото ти реки от кръв ще потекат под меча“.

Щом чу това, гневът ѝ избухна, клокочещата ярост се надигна и ръцете ѝ се свиха в юмруци. Замахна с все сила и го удари в лицето.

Той залитна назад.

— Господи…

Но преди да успее да се съвземе, тя го удари отново. И отново.

Фоска вдигна ръце, за да се защити, но тя продължи да го удря с юмруци, крещейки:

— Ти, копеле такова, ти, болно копеле…

— Мариана… престани! Престани…

Но тя не можеше да спре, не искаше да спре, докато не усети две ръце да я сграбчват отзад и да я дърпат.

Един полицай я беше сграбчил и едва я удържаше.

Беше се събрала тълпа от зяпачи. Джулиан стоеше отстрани, гледайки я невярващ.

Друг полицай отиде да помогне на Фоска, но професорът го отпъди гневно с ръка. От носа му течеше кръв, кръв имаше и по снежнобялата му риза. Изглеждаше ядосан и смутен. Мариана за първи път го виждаше да губи самообладание и изпита леко удовлетворение от това.

Появи се главен инспектор Сангха. Впери очи изумен в Мариана, сякаш пред себе си имаше луд човек.

— Какво, по дяволите, става тук?

21.

Скоро след това Мариана се озова в деканския кабинет, където бе помолена да даде обяснение за действията си. Седеше на стол пред бюрото, от другата страна на което се бяха настанили главен инспектор Сангха, Джулиан, деканът и Едуард Фоска.

Трудно ѝ беше да намери точните думи. Колкото повече говореше, толкова повече усещаше недоверието им. Сега, разказвайки историята, изричайки я на глас, ѝ стана ясно колко неправдоподобно звучи.

Професорът си беше възвърнал самообладанието и не спираше да ѝ се усмихва през цялото време — все едно тя разказва дълъг анекдот, а той предвкусва развръзката.

Мариана също се беше успокоила и се стараеше да остане сдържана. Постара се да представи разказа си стегнато и ясно, с възможно най-малко емоции. Обясни как — стъпка по стъпка — е стигнала до този невероятен извод — че професорът е убил три от своите студентки.

Започна с това, че Девиците първи са я накарали да изпита подозрение. Група любимки, всичките млади жени. Никой друг не знае какво става на тези техни срещи. И като групов терапевт, и като жена, Мариана не би могла да не изпита загриженост при подобно нещо. Професор Фоска, подобно на сектантско гуру, има странен контрол върху ученичките си, заяви тя. Тя е станала свидетел от първа ръка на това — дори нейната племенница е проявила нежелание да предаде Фоска и групата.

— Това е типичен симптом за нездраво поведение на група — стремеж да се съобразяваш и подчиняваш. Изразяване на мнение, противоречащо на това на групата или на лидера на групата, създава голямо вътрешно безпокойство — ако изобщо бъде изразено. Почувствах го, когато Зоуи заговори за професора, усетих, че нещо не е наред. Почувствах, че тя се страхува от него.

Мариана обясни, че малки групи като Девиците са особено податливи на несъзнателно манипулиране или психологически тормоз. Момичетата биха могли да се държат с лидера на групата по начина, по който са се държали с бащите си, когато са били малки деца — да показват зависимост и покорство.